Проваляло ли се е някога досега провеждането на „Умни петък“ в Дупница?
Оказа се, че на този въпрос не може да бъде даден точен отговор, тъй като историците нямат необходимата информация за събитието преди години.
Традиционният събор събира най-различни търговци всяка година и се превръща в истински празник за дупничани. За съжаление обаче през 2020 година „Умни петък“ няма да има, тъй като в момента цялата страна е в извънредно положение заради заразата с коронавирус. 
Както е известно, във вторник кметът на Дупница инж. Методи Чимев взе решение, че традиционният събор тази година няма да се състои. Причината за това са наложените в цялата страна извънредни мерки.
„Нямаме точна информация защо само в Дупница наричат „Умни петък“ петъка от Светлата седмица след Великден. Също така не се знае и откога точно е започнал да се провежда. В края на 19-и и началото на 20-и век не сме имали краевед и затова сведенията ни са по-оскъдни. Не мога да бъда сигурна дали „Умни петък“ е бил отлаган в миналото, тъй като това изисква по-задълбочено проучване. Предполагам, че е имало години, в които този събор не се е състоял, например по време на войните. Тогава моменти са били много тежки и едва ли е било подходящо време за събори“, каза пред „Вяра“ директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска.
Културната институция е поместила на фейсбук профила си интересни черно-бели снимки от „Умни петък“ преди години. Към тях е прибавен и текст из „Записките“ на учителя Владимир Николов, който му е бил предаден от Александър Високомогилски, роден 1904 година:
„По традиция хората от Дупнишка околия знаеха, че в петъка след Великден, наречен Умни петък, в Дупница има събор. Още от сутринта от селата на цялата околия започваха да идват хора на събора, който се правеше в двора на черквата “Св. Георги”. Двора беше голям и се изпълваше със съборджии. Хората идваха предимно за събора и по-малко отиваха на пазара. На събора се виждаха хора с различно пъстро облекло от Разметаница, Горно поле и Долно поле. Всичко беше облечено в най-хубавото си облекло. На събора се смесваха от всички села, различаваха се по облеклото, оглеждаха се, опознаваха се, подхвърляха си шеги, създаваха се дружби.
Веселие. Всичко беше с весело съборджииско настроение. Веселието се проявяваше и в хо’рата. Правеха се по 3-4 хора. Играеха на гайди, кеменета, кларнети, тъпани. Сергии имаше много. Те се нареждаха по края на събора. Движеха се симидчии с табли на главата, продадат една табла и пак се върнат. Сладкарите предлагаха захарни изделия – бомбони, петлета, лулички, сусамчета, захаросани ябълки и др. Продаваха се и украшения – пръстенчета, гребенчета, брошки…, детски играчки, свирки. На няколко места се продаваха кебапчета и разни безалкохолни напитки.
Слънцето като отиде на залез, започват да се разотиват. Пътищата отново се изпълваха с хора, но сега се прибираха по селата.
Умни петък беше предимно селски събор, защото съборджиите бяха от селата. Виждаше се по облеклото, хорото, поведението. Гражданите не излизаха да видят веселието на селския събор. В събота беше градския събор. Гражданите излизаха в двора на “Св. Георги” да играят хоро. Те се веселяха добре, но по градски. Нямаше толкова хора.
Умни петък беше голям събор за цялата околия. Беше много весел събор за околията и за града. Чувстваха го и търговците. Града се много оживяваше. Имаше весел вид…”
Димитър ИКОНОМОВ
