Цв. Маринова от „Възраждане“: От овощна градина Кюстендил се превръща във фотоволтаична
Над 5 000 дка вече са с променено предназначение в Радомирско, зрее сериозно напрежение
Изграждането на фотоволтаични паркове върху огромни терени държавна и общинска собственост в Кюстендилско и Пернишко предизвика остра политическа реакция от народните представители на „Възраждане“ Димчо Димчев и Димо Дренчев. Те смятат, че отдаването и унищожаването на земеделска земя по този начин е напълно недопустимо. Двамата депутати алармираха за напрежение сред местните жители, засегнати от изграждането на съоръженията.
В Кюстендил предстои обществено обсъждане за изграждането на поредния фотоволтаичен парк на площ от 1152 дка край селата Коняво и Дворище, съобщиха на пресконференция Димчо Димчев и общинският съветник Цветомира Маринова.
В последните месеци ставаме свидетели на това, че инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове на огромни терени – ниви, пасища, гори, предимно държавна или общинска собственост, биват одобрявани и изпълнявани. По неофициални данни, в общините в страната има чакащи преписки с намерения за изграждане на фотоволтаични централи върху над 40 хиляди дка земя. В същото време произведената земеделска продукция на българския пазар е едва 30 процента, каза пред БТА депутатът Димчо Димчев. Той допълни, че този начин на отдаване и унищожаване на земеделска земя е напълно недопустим. Смятам, че изграждането на фотоволтаици в общината би трябвало пряко да засяга интересите на гражданите, допълни още Димчев.
Той припомни, че заявените идеи за развитие на общината от новото общинско ръководство са били свързани с развитието на туризма и изтъкна, че тези паркове биха направили точно обратното.
Председателят на общинската структура на партията в Кюстендил Цветомира Маринова разказа, че с нея са се свързали много хора, споделящи опасенията си от изграждането на новия фотоволтаичен парк.
За такива големи проекти и площи, които са природни ресурси, би трябвало да има референдуми и допитвания до хората, които живеят на тази територия. Това е огромна площ, която ще бъде засята с панели, в центъра на овощната градина на България. Ако този проект се осъществи, ще се наложи да сменим имиджа на общината от овощна градина – във фотоволтаична, каза Маринова. Тя допълни, че не са ясни и ползите за общината от осъществяването на този проект.
Обезлюдяването на този район подтиква такъв тип инвеститори да идват, защото реално те не срещат никаква съпротива, коментира Димчев.
На пресконференцията стана ясно, че има становище на Регионалната инспекция по околната среда и водите за значително отрицателно въздействие на проекта върху природни местообитания, популации и видове, предмет на опазване в защитените зони. Самият район пък е естествен хабитат на зелената костенурка.
И Димчев, и Маринова призоваха за по-голяма обществена активност по време на дискусията. Общественото обсъждане е на 1 март, от 16:00 часа, в читалище “Братство”.
Недоволство срещу изграждането на фотоволтаици върху земеделски земи има и в Радомир, където вече назрява протест. Това пък съобщиха на пресконференция в Перник председателят на общинската структура на „Възраждане” в Радомир Антонио Ангелинов и народният представител Димо Дренчев.
Антонио Ангелинов заяви, че само от началото на мандата си настоящият ОбС е гласувал промяна в предназначението на 3500 дка земеделска земя в района на село Гълъбник и на 1500 дка – между селата Стефаново и Друган.
Внесено е и трето предложение – за площ от около 1500 дка в близост до подстанцията край село Червена могила. „Проблемът е сериозен. Изграждането на фотоволтаични паркове е разрешено в земи, които са ниска категория, но не бива да се изключва възможността за умишлено снижаване на категорията”, каза Димо Дренчев, припомняйки арестите за фалшиви проби в Селскостопанската академия.
„Ние имаме една пробита държавна администрация, която може много лесно дори плодородна земя да я изкара неплодородна. Много лесно тези неща минават през общинските съвети, защото инвеститорите обикновено са сериозни мастити бизнесмени”, заяви Дренчев.
„Проблемът е, че под тези плоскости, които се поставят, през цялото време с цел да не излизат бурени се третира с много силни хербициди, на много други места пък се засипва с чакъл”, допълни още Дренчев.
