Художникът помагал на всички, променял мирогледа на младите за социалното равенство и справедливост
Ценни спомени за своя съсед - големият художник Владимир Димитров – Майстора, сподели 91-годишният Милчо Спиров, родом от кюстендилското село Шишковци. Той е бил не само изключителен творец, но и ярък пример за социална справедливост и човечност, което оставя дълбок отпечатък върху Спиров. Личните контакти с Майстора променят мирогледа му за равенството и социалната справедливост. Чрез своята щедрост, трудолюбие и скромност, Майстора се превръща в морален ориентир за цялата общност, особено за младите хора, а неговият живот и дела продължават да вдъхновяват и днес. Ето какво разказа Спиров: “Личните ми контакти със съседа ми Владимир Димитров - Майстора, коренно промениха идеологическото ми мислене за социалната справедливост и социалното равенство. Той ми сподели: “Социалното равенство деградира развитието на обществото, а социалната справедливост води до прогрес.“
Детските ми години, като на всеки млад човек, бяха изпълнени с мечти и надежди. Никога не се отчайвах от социалното положение, в което се намираше моето семейство. Родителите ми бяха бедни, малоимотни и необразовани, което налагаше за изхранването на четирите ни деца те често да работят като надничари в по-заможни семейства. Вероятно непрекъснатите им разговори за недоимъка оказаха влияние върху мечтите ми – да порасна по-скоро и да започна да помагам, за да облекча финансовото положение на семейството. Животът непрекъснато ми предлагаше социални предизвикателства, чието решаване изискваше не само знания, но и информация, идваща от пресата и радиото. Личният пример на Владимир Димитров-Майстора беше основа, върху която мнозина от населението се оглеждаха и подражаваха. Особено младите хора търсеха начин да “сверяват“ часовниците си с неговия – да се ръководят от неговия живот и постъпки. В поведението на Майстора доминираха добродетелите, от които обществото, а най-вече ние, подрастващите, имахме нужда. Родителите също го сочеха като пример за своите деца, а той бе наясно с тази отговорност и затова внимателно се отнасяше към хората в селото. Тази нужда от близък контакт с хората правеше отсъствието на Владимир Димитров-Майстора от родното ни село много осезаемо. За тях беше истински празник, когато той се завръщаше – човекът, който можеше да им помогне безкористно и с обич.
Личният подход на Владимир Димитров – Майстора към всеки човек не бе просто впечатляващ – той бе въздействащ и същевременно изумително естествен. Почти при всяко негово завръщане от чужбина, на гарата в село Шишковци се събираха не само тези в нужда, чиято тежест финансовите затруднения правеха видима, но и магазиньорите, натрупали дългове за стоки на вересия. Там Майстора плащаше сметките на всички, не само на бедните, но и на по-богатите. Малките деца идваха да получат бонбон, докато възрастните наблягаха на полезното – обувки, дрехи или храна, стараейки се да бъдат забелязани. Тези с кредитни книжки също го очакваха с надежда и подготвени обяснения за нуждаещите се. Поведението му сред хората понякога бе описвано като ангелско, което издигна образа му почти до митични висини. С годините, когато натрупах повече информация от лични, медийни и радиопредавателски източници, успях поне донякъде да отделя реалното от легендата. Смятам, че именно къщата-музей “Владимир Димитров – Майстора“ е мястото, където чрез беседи и експозиции най-добре се предава неговият истински образ.
Сега, на 91 години, когато прелиствам съкровените си спомени, мога да пресея най-същественото от тях и искам да го споделя с читателите, без да отегчавам – това, което и до днес служи като моя личен ориентир. Живеех в къща на същата улица, където той пребиваваше. Не искам да анализирам професионалния му път, а да подчертая неговата социална същност. Детските ми впечатления ми спомогнаха да вярвам в думите му: “Бъдещето е в ръцете на младите.“ С малко талант и много усилие човек може да преуспее и да не изгуби надеждата, че дори невъзможното може да стане реалност. В една от статиите си, озаглавена “Екзотични огньове при овцете на егреците“, съм описал ранните утрини,, а Майстора, с палитра, четки и бои, търси композицията, с която да пресъздаде багрите в картините си. Той споделяше, че най-добре е сутрин на полето да ти кажат “Добро утро“, а не ти да го казваш пръв - защото така си изпреварил всеки трудолюбив селянин и не си пропуснал първия изгрев. Това е един много важен възпитателен елемент, свързан с трудолюбието. Неговата способност да посещава обектите си пеша, без превоз, се помни от всички - на нивите, при жътварите, косачите, орачите, при берачи и гроздоберачи, защото беше винаги там, където кипеше трудът.
Когато пораснах, майка ми макар и неграмотна усещаше, че в мен растат въпроси за справедливостта, затова търсеше човек, който да бъде еталон, от когото да се ръководя в живота. Тази личност намерих в нашия съсед, художникът Владимир Димитров - Майстора. Той идваше често у нас да купува мляко, тъй като това беше основната му храна (беше вегетарианец). Понякога и ние, децата, му го носехме, а понякога той идваше у нас да си го вземе.
Като член на СНМ (Съюз на народната младеж) през 1949 г. , а по-късно и секретар на организацията му в с. Шишковци се образовах политически и идеологически. Някъде около 1953 г., а може би или по-късно проведох кратко събеседване с Владимир Димитров- Майстора, който също беше член на БКП от 1946 г. Той беше известен и с това, че беше делегат на Световния съвет на мира във Варшава (1948г.), Париж (1949 г.) и Лондон (1950 г.). В случаен, непринуден разговор Владимир Димитров-Майстора ми разясни същността на основните мобилизиращи лозунги в процеса на съществувание на социалистическото общество. Ето какво сподели той: “Много неща, ще се променят в бъдеще, в полза на утвърждаване свободата и независимимостта на всеки човек. Но в общество, където съществува възможност да се критикуват недъзите в управлението и се утвърждава домократичният девиз: “Глас народен-глас Божий“, животът ще придобива винаги по-привлекателна същност.“
Днешният стремеж като че ли (поне на думи) е да се изкоренят корупцията, кражбите и лицемерието в обществото. Това може да стане, като се поучим и от думите на Апостола на свободата В. Левски: "Кажи ти, байо, моите и аз твоите кривици, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще бъдем хора" …Ще бъда щастлив да дочакам взаимоотношенията на българския народ да бъдат взаимоотношения братски и безкористни”.
--700.jpg)
