През 2025 г. се навършват 130 години от освещаването на черквата “Свети Архангел Михаил“ в кюстендилското село Шишковци – свят дом, изграден от местни жители с упорит труд, вяра и сърцатост. Този храм е символ на духовността и християнските добродетели, които от векове обединяват общността, съхранявайки паметта и традициите на селото. Построен след Освобождението, храмът и днес продължава да вдъхновява, да обединява хората и да носи надежда.
В следващите редове 91-годишният Милчо Спиров от Шишковци, ни потапя в историята на черквата и споделя лични спомени за живота около храма:
“Според проучване на член-кореспондента на БАН Йордан Захариев, с. Шишковци е основано около времето на Чипровското въстание през 1688 г. Непосредствено до селото, в местността Манастирище, е съществувал средновековен манастир “Св. Архангел Михаил“, в чиято църква жителите на Шишковци се черкували. След опожаряването на манастира от турците през 1855 г., до 1895 г. миряните от селото посещавали черквата “Св. Димитър“ в с. Копиловци.
Непосредствено след Освобождението на България от турско робство в повечето населени места започнали да се строят нови християнски черкви. Този подем се усетил и сред жителите на Шишковци. Както пише в Светото Писание: “Който търси, намира“, така и в селото бързо се организирал инициативен комитет, около който се сплотило цялото трудолюбиво население. Подемът бил толкова силен, че всеки с каквото може търсел начин да стане съпричастен в това благородно дело.
През 1893 г., на общоселско събрание, начело с обществениците Нике Кацаров, Стоичко Гогов и Велин Ников, е взето решение за построяване на черква в селото. За реализацията на това решение Нике Кацаров дарява 1 декар земя, на която да бъде издигнат храмът. Стоичко Гогов дарява 50 турски златни лири и 2 златни наполеона, както и голяма част от необходимия дървен материал за строежа. Велин Ников предоставя средства за закупуване на камбана.
В строежа участва цялото трудоспособно население на селото. Гранитните блокове за основите на черквата, както и гранитният престол, са взети от руините на намиращия се в непосредствена близост средновековен манастир “Св. Архангел Михаил“. За строителството е нает майсторът Серафим Йосифов от град Дебър, Вардарска Македония, а за изографисването на храма са поканени зографите Евлоги Попдимитров и Спиро Смилев от с. Осой, Дебърско.
След завършването на черквата, на южната фасада е изобразен Св. Иван Рилски, а на северната – Св. Богородица с младенеца. На западната фасада е изобразен Св. Архангел Михаил, патрон на храма.
Наетите зографи преди това са работили по черквата “Св. Мина“ в гр. Кюстендил. В църквата на с. Шишковци на иконостаса първа, от север на юг, е иконата на Св. Георги Победоносец, с дарителски надпис: “Приложи Велин Аначков със съпруга Анна“. Втората икона изобразява светците Антоний Велики и Атанасий Велики, с надпис: “Приложи Андон Стоилков със съпруга Гоца“. Третата е фигурата на патрона на храма – Св. Архангел Михаил, с дарителски надпис: “Приложи Токе Лиарски“. Четвъртата икона е на Св. Богородица с младенеца, а петата – на Господ Иисус Христос, като под двете икони стои надписът: “Приложиха Андон и Стоимен Янборски“.
Шестата икона изобразява Св. Йоан Кръстител – дарител Алексо Йовчов, седмата – Св. Николай Мирликийски Чудотворец, дарител Алексо Ников от с. Раждавица, а осмата – Св. Великомъченик Пантелеймон Изцелител, дарител Христо Каралеев.
От тези дарения става ясно, че дарителството е било широко разпространено явление, като участие са взимали както жителите на самото село, така и хора от околните населени места.
Черквата е завършена и осветена през 1895 г. На тържественото освещаване присъства цялото население на селото, което тогава наброява около 700 души. Събитието привлича и множество гости от околните села, от гр. Кюстендил, както и висши духовници от Софийската света митрополия.
От освещаването на черквата до 1914 г. служи свещеник Атанас Стоилов. След него свещеник става Стоичко Петров Гогов – инициаторът за построяването на храма. След смъртта му през 1932 г. той е погребан на изток, пред олтара на черквата.
Следващият свещеник е Иван Груйчев, завършил Богословския факултет на Софийския държавен университет. Той е назначен на 25 декември 1932 г. и служи до края на 1940 г.
През януари 1941 г. в черквата на с. Шишковци лично българският екзарх Стефан въвежда в свещенически сан Димитър Григоров Давидков от селото, който е завършил Духовната семинария и има висше финансово образование. Той служи като действащ свещеник почти до края на 1943 г., след което е преместен в гр. Брезник и по-късно емигрира в Америка, където и почива.
В края на декември 1943 г. за свещеник в селото е назначен Стефан Илиев (1905–1971). Той изпълнява пастирския си дълг с енергия, сърце и душа до края на живота си. Особено внимание заслужава, тъй като го познавам лично, а и той оставя трайни следи и отлично впечатление като свещеник и човек сред цялото население на селото.
По негово време баща ми, Стоян Спиров, беше помощник в черквата. Спомням си, че всеки ден отец Стефан пристигаше с пътническия влак в 7:30 сутринта от гр. Кюстендил, заедно с голяма част от пътуващите учители на прогимназията. През работното си време и в зависимост от черковните празници, денят му беше наситен с песнопение на псалми и четения от Свещените писания.
Населението изпитваше истинско удоволствие да се вслушва в тези песни и, въпреки ежедневните си ангажименти, намираше начин да го прави, тъй като вратите и прозорците на черквата почти винаги бяха широко отворени. От тази наслада се възползваха както миряните, присъстващи на литургията в черквата, така и хората, живеещи в близост до нея.
Особено ме впечатляваше благородството, което се наблюдаваше у него и у художника Владимир Димитров – Майстора. В джобовете си винаги носеха бонбони, които щедро раздаваха на децата. Отнасяха се бащински към майките с малки деца и винаги бяха готови да ги благословят и да ги почерпят.
Не един и два пъти съм си задавал въпроса как отец Стефан успяваше да познава всеки жител на селото, да знае неговите духовни и материални нужди. Всеки покойник беше опяван от него в черквата с най-голямо старание.
Там отец Стефан трогателно разказваше за достойнствата, трудолюбието и благородството на човека, който напуска този свят. Спомените на възрастните жители на селото, както и моите лични спомени, свидетелстват, че това е човек, достоен да носи святото име “свещеник“. Той се отличаваше не само със своята външност, но и с духовното си богатство, интелектуалност и култура.
Отец Стефан познаваше трудовете и незгодите на обикновения селски човек и беше свещеник, който може да служи за пример. Професионалните си ангажименти в черквата изпълняваше стриктно, а със своя активен начин на живот вдъхновяваше и останалото население на с. Шишковци.
През 1944 г. свещеник Стефан Илиев закупи три нови камбани за черквата с пари, събрани от доброволните пожертвувания на населението. Тези камбани са окачени на западното кубе и оттогава техният мелодичен звук радва ушите на хората и до днес.
След 1971 г. населението на с. Шишковци се обслужва от свещениците на с. Перивол и с. Копиловци. През 1995 г., по случай 100-годишнината от освещаването на черквата, тя бе основно ремонтирана от дружеството на ВМРО в с. Шишковци с председател Павел Атанасов Димитров. Той лично се ангажира с основния ремонт на покривната конструкция и боядисването на кубетата със златна боя. Стойността на ремонта възлиза на 127 000 лв., като дружеството дари 15 000 лв., а останалите 112 000 лв. бяха събрани от населението на селото. В двора на черквата бе построен и навес.
Наскоро в селото бе назначен свещеник Ставри Велинов, родом от гр. Босилеград. Под негово ръководство, заедно с настоятелството на черквата и кмета на селото г-жа Илияна Петрова, бяха извършени козметични ремонти и подготовка за отбелязването на 130-годишнината на черквата.
Като дългоочаквано решение, Народното събрание прие на 2 октомври 2025 г., на първо четене, закон за факултативно обучение по предмета “Добродетели и религия“. Като дългогодишен учител и директор на училище считам, че това решение е закъсняло, но изключително необходимо, особено за подрастващите поколения, които ще имат възможност по-задълбочено да възприемат духовните ценности и потребности в живота на всеки човек.
Този оптимизъм нека завладее цялата ни общественост и да положим усилия той да стане достояние за всеки български гражданин. Ще завърша с един цитат от Свещеното писание – Псалм 33:16: “Блажен е онзи народ, на когото Господ (Иисус Христос) е Бог“.
--700.jpg)
