Жителката на село Граница кипи от енергия. Тайната й - вместо чайче - ракийка
Пазех моя мъж от комшийките като огин. Една ми викаше: "Василко, умри, яз че вземем Кольо”
89-годишната Василка Стоименова от село Граница е един от най-колоритните и винаги усмихнати търговци на пазара в Кюстендил. Бабата върти скромна сергийка, но пълна със съкровища - плетени чорапи, домашни сладка, дъхави билки от планината, мед от борови връхчета, сок от бъзак... Срещу 5 лева може да се сдобиете с кисе за баня от домашно сукно, толкова красиво, че човек трудно би посмял да го използва за къпане.
Сред всички тези богатства обаче се откроява нещо особено изящно - кошулята на майка ѝ. Баба Василка споделя, че я продава за 200 евро и има още няколко подобни модела.
Тя не пропуска съботните дни, когато пазарът кипи от живот. Казва, че търговията ѝ върви и клиенти не ѝ липсват. Изключително пъргава и енергична за годините си, баба Василка впечатлява със заразителен, гръмък смях, с който посреща всеки. Трепери над здравето си, казва, че е обичана от децата и внуците си, и най-важното - доволна е от живота. А тайната ѝ? Вместо чайче - глътка ракия.
"Я съм от Граница и карам 90 годин. Много си настоявам за здравето – грешка немам. Всичко си хапвам. Пийнувам си ракийчка. Какво ми душа иска – такова си направа ядене. Сама съм дома. Имам две внучки – те са детски учителки, ама всичко е тука по градо – син, снаха. Правнуци имам на 18 годин. Дождат, обяждат ме. Като дойдат, донесат всичко, което са купили – бабата да не цувиса“, разказва Василка през смях.
После сериозно добавя: "Много, много ме обичат. Много са ми възпитани децата. Синът ми бере боровинки – сега е на планината. Набере, изчисти ги, донесе. Продава ги по 18 лв. на килограм. Не помним дали от миналата година има увеличение. Но ето, сега се сещам да ти кажем – никога, примерно, не съм правила сладко от боровинки. Тая година че направим – че донесем. Иначе правя всякакви сладка. Имам и от черници, от сливи, от череши. Правя много и мед от борови връхчета. Правя го пролетно време – свара връхчетата, прецеда водата, слагам захар, увароват се, и ги пълня бурканите и пак ги изварявам“.
89-годишната дама не се спира дори пред преходите в планината, откъдето винаги се връща с дарове от природата: "Билките също си бера сама - ида на гората, набера, сушим ги, пакетирам ги и ги донасям. Като у аптека са. Чай много за мене не права – повече рекийчка си пийнувам. Зимаска си я грея.
Купуват се билките доста. Е, това ми е останало, цяло лято продавам. Всичко е по 2,50 лв. – мащерка имам, лайка имам, жърт кантарион, бял равнец, риган. Всичко купуват, всичките билките са полезни.“
Баба Василка казва, че изобщо не ѝ е скучно в Граница, въпреки че живее сама: "Имам едно кученце, ама много често се коти. Тоя път съм решила - ще ѝ давам апчета да не прифане. И е много кротка. Как разбере кога реша да ходя на полето и как разбере като взема чантата да ида на магазино? Тогава си мирува. Но като ме усети, че ще ида на полето, и она е готова, и тръгне с мене – додека съм по полето, е все с мене. А тя винаги пред мене. Ако съм на друго место – тя се обърне да види дали ида по нея. И един път - не знам какво беше, много трева имаше, какво си закачих обувката и се утепах – паднах у тревата. Аз като се утепах, и тя се връна и така над мене се опитва да ми помогне. Много ми е добро кучето. Лиза се казва. От години я чувам и е много добре възпитана“.
Бабата няма оплаквания от дългия си и богат на житейски събития живот. "За моите 90 години съм много доволна от живота. Нали, през това време има некогаш неприятности, кавги с мъжо... но съм доволна от живота. На младите ора ще им кажа да работят колкото могат и да не се оплитат с мъжо... Все по него. Да го слушат. Жените са остри, ама не требва така...
Моят мъж беше убав, ама убав ти викам. Пазех го от комшийките като огин. Една ми викаше: "Василко, умри, яз че вземем Кольо“. Иска да вземе мъжо ми. Рекох: "Глей, я че умра, ама много са ми маненки дреите, не може да ги носиш“, смее се бабката. "А, аз съм със страхотно чувство за хумор. Грешка нема у мене“, допълва тя.
Обикновено идва на пазара с автобус, а понякога синът ѝ я докарва с колата, когато има повече багаж. "Но тука на пазара имам шкафче. Само това плетивото си нося дома, другото го заключа у шкафчето“, посочва Василка.
А ще се справи ли бабата с еврото след 1 януари 2026 г.? "А, не го разбирам още... ама оти да не се справим? Па оно не е кой знае какво...“
Силвия Кацарова
--700.jpg)
