Сбогом, лев

С настъпването на днешния ден се сбогуваме с лева, само няколко месеца преди той да навърши 146 години. През целия януари левът все още можеше да се ползва наравно с еврото за плащания в брой, но престава да бъде законно платежно средство от 1 февруари, точно месец след като България въведе еврото като официална валута на 1 януари 2026 година.

Създаден със закон

Левът е “роден“ на 4 юни (нов стил 16 юни) 1880 г. - датата на която княз Александър I обнародва Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това става само две години след възстановяването на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г., сложила край на близо петвековното османско владичество.

Законът установява лева, който се подразделя на 100 стотинки, като “монетната единица в България“. Наименованието на валутата, предложено от министър-председателя Петко Каравелов, предизвиква оживени дебати в Народното събрание. Поддръжниците му настояват, че думата – сега остаряла и диалектна форма за “лъв“, който е националния символ – отразява българската идентичност. Противниците, сред които твърдият проевропеец и бъдещ премиер Стефан Стамболов, предпочитат по-универсални названия като “франк“ и “сантим“ по западноевропейски образец. В крайна сметка надделява националното название, следващо примери като румънската лея, чието име носи същото значение. Името на дробната монета “стотинка“ (т.е. “стотна част“) е калкирана от френското “centime“.

Левът е създаден по образец на френския франк, тогава една от най-стабилните европейски валути. Българската пара възприема структурата, номиналите и златното съдържание на франка, а курсът е фиксиран едно към едно към френската валута. Макар България никога да не се присъединява официално към Латинския паричен съюз (ЛПС), тази система – често смятана за предшественик на днешната еврозона – оформя първоначалната ѝ парична политика.

Символи и значение

Националната символика играе ключова роля в художествения проект на лева. Девизът “Съединението прави силата“, вероятно заимстван от Белгия, е добавен на лицевата страна като отражение на стремежа за довършване на националното освобождение и обединение на всички територии, населени с българи в единна национална държава. Той присъства на повечето български монети до Втората световна война, с промяна само през 1937 г. (“В единението е силата“).

Предложените флорални мотиви на обратната страна на монетите също са променени при гласуването на закона, за да представят и трите историческите области Мизия, Тракия и Македония – символ на националното единство на територии, останали под османска власт. Тези елементи остават характерни за българските дребни монети до 1990 година.

Според закона от 1880 г. правото на сечене на монети принадлежи изключително на държавата, а Българската народна банка (БНБ) е натоварена със задачата да ги пуска в обращение. До към средата на 80-те години на 19 век левът напълно измества чуждестранните валути, използвани дотогава в България, и се утвърждава като единственото законно платежно средство.

Монети

Първоначално българското монетосечене следва правилата на ЛВС - златни, сребърни и бронзови монети при двоен или биметален (златен и сребърен) еталон. На практика предимство се дава на бронзовите и сребърните, за да се преодолее недостигът на дребни купюри, затрудняващ всекидневната търговия, докато пускането на златните е отложено за по-късно с цел да се избегне инфлация.

Първите съвременни български монети - 2, 5 и 10 стотинки - са отсечени от бронз през 1881 г. от английската фирма “Ралф Хийтън и синове“ в Бирмингам. Сребърните левови монети (1 и 2 лева) следват през 1882 г., произведени от Санктпетербургския монетен двор, заедно с други сребърни и медни емисии. До 2025 г. са пуснати в обращение всичко 456 типа монети (включително разновидности) с номинал от 1 стотинка до 20 000 лева. Те са изработени от най-различни метали и сплави: злато, сребро, платина, бронз, медно-никелови сплави, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и дори желязо. Тиражите варират от 800 броя за две златни колекционерски монети до над 160 милиона за разменна монета от 1 лев.

До 1951 г. българските монети се произвеждат в чужбина - в Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Унгария, Белгия, Чехословакия и Югославия. Българският монетен двор е създаден през 1952 г. и пуска първите си монети в края на същата година със съветска технология. Оттогава всички емисии български разменни монети се изработват в него, както и всички възпоменателни емисии (от 1965 г.). Днес монетният двор в София е сред 12-те най-добри в света.

Банкноти

Първите български банкноти се появяват на 1/13 септември 1885 г. съгласно закон, който предоставя на БНБ изключителната привилегия да ги издава. Тази емисия, с номинал 20 и 50 лева, е отпечатана в Службата за изготвяне на държавни книжа в Санкт Петербург и се отличава с изящен дизайн и защита срещу фалшифициране, дело на Георги Яковлев Кирков, който по-рано е изготвил официалната ръкописна белова на първата българска конституция, като и дизайна на първите български пощенски марки.

България е една от много малкото държави в света, съхранили най-първата си банкнота. Светлокафявият уникат с размери 150 на 97 мм има сериен номер 000001, носи дата 1 август 1885 г. и подписите на управителя на БНБ Иван Ев. Гешов и касиера Йордан Д. Тропчиев. Понастоящем е изложен в Регионалния исторически музей в Габрово.

Първият собственик на банкнотата, търговецът Васил Тюлмяков, я е намерил в Румъния през 1897 г., а синът му я е продал на музея през 1961 г. в състоянието, в което се намира - с добро качесто, непрегъвана, но с липсващ десен горен ъгъл.

Най-голямата серия български банкноти, известна като “Орлов“ по името на руския автор на проекта Иван Орлов, е била в обращение от 1904 до 1924 г. с 14 различни вида банкноти. Това са и първите книжни пари в България с вертикално разположено печатно поле.

Въпреки, че имат златно, а по-късно и сребърно покритие и се обменят свободно за съответното количество монети, в края на 19 век банкнотите остават непопулярни, защото хората предпочитат сигурността на благородните метали. Книжните пари започват да се използват широко едва през 1903-1907 година.

От 1885 до 2020 г. БНБ е въвела в обращение 135 вида банкноти с купюри от 1 до 50 000 лева. До 1998 г. повечето от тях се печатат в чужбина: Санкт Петербург, Москва, Лондон, Берлин, Лайпциг, Мюнхен и Ню Йорк. Първата банкнота, произведена в България, излиза от Държавната печатница в София през 1924 г. Печатницата на БНБ, създадена през август 1994 г. и функционираща от 1996 г., произвежда всички български банкноти в периода 1999-2013 година. Последната серия банкноти от периода преди въвеждането на еврото (2018-2020 г.) е дело на “Обертюр Фидюсиер“ АД, София, съвместно предприятие на “Франсоа-Шарл Обертюр Интернешънъл“ АД и Печатницата на БНБ.

През 2005 г. в печатницата на БНБ е произведена първата българска възпоменателна банкнота от 20 лева, посветена на 120-годишнината от въвеждането на книжните пари в България. Заради съдържащия се в нея иновативен защитен елемент VARIFEYE®, тази банкнота е отличена като една от най-оригиналните в света.