"Момичето с ябълките“ отпразнува своя 89-и рожден ден

Последният жив модел на Майстора - Боянка Аракчиева от Шишковци събра семейството си на тържество в Рила, имаше и гости от Лондон

Последният жив модел на Владимир Димитров-Майстора - Боянка Аракчиева посрещна своя 89-и рожден ден сред обичта на семейството и признанието на близки и приятели в Кюстендилско. Като 8-годишно момиче тя застава пред прочутия художник в родното си село Шишковци, за да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица в изобразителното изкуство - това от картината "Момичето с ябълките“.

Тържеството за рождения й ден се проведе в град Рила, чиято природа и атмосфера рожденичката обожава.

Празникът й бе уважен както от семейството, така и от стотиците участници във фестивала "Балканска черга", с когото от години е тясно свързана. Там Боянка Аракчиева е специален гост и винаги  получава многобройни поздравления и обич от посетителите.

 "Поне 200 снимки направих. Всеки искаше да се снима с момичето от картината. Усмихвах се през цялото време“, сподели тя за "Вяра". Също така разказа, че е почерпила за личния си празник в местното читалище и Домът-паметник на Майстора. А след това празнували семейно със сина, снаха си, скъпи гости от Лондон... "Гости от Лондон имах, с бебенце. То е мъничко и не можа да усети празника на баба, но майка му и баща му бяха много доволни“, сподели тя.

Нейни близки приятели, сред които и поетът Георги Славчев са категорични, че дамата не пропуска събития, посветени на Майстора. Както на 1 февруари, когато е рождения му ден и когато се връчва Националната награда за живопис, носеща името му, така и през септември, по време на фестивала “Балканска черга“, когато с несломим дух Аракчиева се хваща на хорото в центъра на Шишковци.

 "Три дни – храна в изобилие, танци, красиво наредени маси, чадъри, всички са се хванали на хора. Веселие!“, казва Боянка Аракчиева, връщайки се към атмосферата на празника.

На 24 септември се навършиха 65 години от смъртта на Майстора. Неговият последен жив модел сподели пред "Вяра", че за големия художник може да говори 3 дни без да се умори. Във свои интервюта разказва кога го е срещнала за първи път: “Бях около 5-годишна. През прозореца гледам – минава един много висок човек, слаб, с огромна бяла брада. И си викам: 'Ето, Боже е слязъл и ходи по нашия път',“ спомня си тя. "Майка ми беше малко по-невярваща и ме попита: “Къде го видя?” След това тя излезе, погледна и ми каза: "Не е дедо Боже, а е Рисувачо”. Така му викахме в селото.“

Въпреки че вече живее в София, Боянка остава тясно свързана със селото и с личността на художника, когото нарича "светец за нашия край".

Снимките предостави Георги Славчев

Силвия Кацарова