Розалия Илиева впечатли журито с искреност и думи от сърцето за това коя иска да бъде

Ученичката Розалия Илиева донесе пореден повод за гордост на СУ “Христо Ботев“ – Ихтиман. Тя се нареди сред най-добре представилите се участници в националния конкурс за есе “Кой искам да бъда – среща с моето бъдеще“. Със своята творба Розалия успя да впечатли журито и да събере внушителните 85 от възможни 100 точки. Провокирана от възможността не просто да се състезава, а да се вгледа в себе си и мечтите си, Розалия сподели, че именно това я е подтикнало да се включи в конкурса. За нея това е било и пътешествие към вътрешния свят – среща със себе си и онова бъдеще, което с труд и упоритост вярва, че може да постигне. В следващите редове тя разказва за вдъхновението, за важната роля на учителите, за плановете и вярата в това, че всяка мечта е възможна – ако се следва с постоянство и сърце.

В основата на този успех освен личните ѝ качества, стоят и усилията на нейните учители. По този повод разговаряме още с г-жа Николета Лафчийска, г-жа Ирена Петрова и г-жа Ваня Ваклинова.

Ирена Петрова ни разказва как се изгражда предприемчив дух в класната стая, как се развива увереност у младите хора и защо образованието трябва да бъде много повече от знания по учебник. Специално внимание се отделя и на проекти като “Пчелно училище – Мед с кауза“ и “Дигитална академия – ДА!“, които развиват не само знания, но и социална отговорност и дигитални умения у младите хора.

Друг вдъхновяващ преподавател е г-жа Николета Лафчийска – учител по български език и литература. Тя учи възпитаниците си да разгръщат въображението си и да мислят самостоятелно. Г-жа Лафчийска разказва как се гради увереност чрез литература, как се насърчава оригиналността в класната стая и защо искреността остава най-силното оръжие на всяко младо перо.

Разговаряме и с г-жа Ваня Ваклинова – преподавател, който открива в своите ученици дълбочина, искреност и потенциал. Г-жа Ваклинова споделя защо есето на Розалия е специално и каква надежда храни за бъдещето в един свят, който се променя с всяка минута.

Розалия Илиева: Бъдещето е не е само мечта, но и отговорност

- Розалия, какво ви провокира да се включите в конкурса за есе “Кой искам да бъда - среща с моето бъдеще”?

- За този конкурс първо разбрах от г-жа Петрова и тъй като тя добре знае за желанието ми да се включвам в подобни състезания, в които да изразявам мислите си, бе решила да ми сподели. Повярва в мен и ме насърчи безусловно. Искрено благодаря за безграничното вдъхновение и мотивация! Възприех конкурса като възможност не просто да се състезавам, а да се замисля по-сериозно за себе си, за мечтите си и за пътя, по който искам да поема.

- Каква сте сега и каква искате да бъдете?

- Сега съм ученичка, която се стреми да учи, да се впуска в различни предизвикателства и да се развива, въпреки трудностите. Виждам себе си като човек, който не се отказва лесно, борбена и смела. А в бъдеще искам да бъда още по-уверена, целеустремена и полезна за обществото - да съм човек, който с труда си може да остави следа.

- Кое най-силно според вас е заинтригувало и впечатлило журито в есето ви?

- Смятам, че журито е било впечатлено най-вече от искреността ми. Писах есето с емоция и с желание, без да украсявам излишно, защото вярвам, че мечтите трябва да звучат честно и истинско. Опитах се да покажа, че бъдещето не е само мечта, а и отговорност.

- Разкажете ни нещо повече за неговото съдържание?

- В есето си разсъждавам за това колко е важно човек да не се страхува да мечтае, но и да работи за мечтите си. Разказвам как си представям срещата с бъдещото си ,,аз" - като разговор между сегашната мен и онази, която искам да бъда. Отразявам вярата си, че човек сам гради пътя си, въпреки съмненията и трудностите. В него вложих част от себе си - надеждите си и желанието да вдъхновявам другите. Исках да подчертая, че борбата и вярата в собствените си сили винаги си струват, защото водят до успех.

- Как си представяте бъдещето по принцип и вашето място в него?

- Представям си бъдещето като свят изпълнен с безброй възможности, но и с повече отговорности. Мястото ми в него желая да бъде свързано с мечтаната ми професия на учител, съчетаваща в себе си знание и хуманност - да мога да бъда пример и вдъхновител за младите хора.

- Какво искате да постигнете и към какво се стремите? И каква е ролята на сегашните ви преподаватели и на училището в пътя към постигане на вашите цели?

- Стремя се към това да бъда добър, образован и независим човек. Искам да се реализирам в сфера, която да ми носи удовлетворение, но и да допринася за обществото. Моите учители играят огромна роля - не само ни предават знания, но ни учат на дисциплина и постоянство, разпалват любопитство и ни показват, че всяка мечта е постижима, стига да вярваме в себе си.

- Страхувате ли се, че плановете могат да се променят?

- Не бих казала, че се страхувам. По-скоро знам, че е възможно. Понякога животът ни поднася изненади, които променят посоката, важното е да можем да се адаптираме и да продължим напред.

- Разкажете ни за себе си - каква специалност учите, имате ли любими занимания, любим предмет…

- Уча специалност ,,Електронна търговия". Харесвам българския език и литературата, това е любимият ми предмет в училище. Обичта ми към него до голяма степен се дължи на моя незабравим учител - г-жа Лафчийска. Благодаря ѝ от сърце за неизчерпаемата подкрепа и вдъхновението, които ме съпътстваха през годините.

- Какво би помогнало на един млад човек да сбъдне мечтите си според вас?

- Най-важното е да вярва в себе си и да бъде упорит. Подкрепата на семейство, учители, приятели също е безценна, защото понякога една мила дума може да ни даде сили да продължим.

Ирена Петрова: Утре ще успее този, който умее да мисли и да се адаптира

- Г-жо Петрова, как изграждате у учениците умението да мислят за своето бъдеще и да поемат отговорност за него?

- Чрез дискусии, практически задачи и проекти ги насърчавам да си поставят лични цели и да търсят начини за тяхното постигане. Работим върху умението да планират, да анализират изборите си и да поемат отговорност за последствията. Вярвам, че когато ученикът види връзката между днешните усилия и бъдещите резултати, той започва да мисли стратегически.

- Какви предприемачески качества разпознахте у Розалия и как ги развивате в класната стая?

- У Розалия разпознавам качества като трудолюбие, старателност и отговорност – все основи на предприемаческия дух. Тя е скромно момиче, което обича да се учи и е изключително изпълнително. Българският език и литература са нейна страст и там тя разкрива най-силно своята мотивация. Въпреки че често не вярва достатъчно в себе си, когато получи насърчение и подкрепа, показва впечатляващи резултати. В класната стая развивам тези нейни качества, като я поощрявам да изразява идеи, да задава въпроси и да търси решения. Така постепенно тя изгражда увереност и вижда, че упоритата работа и постоянството водят до успех.

- Според Вас на какво се дължи успехът на Розалия на конкурса?

- Успехът ѝ се дължи на автентичността и личната ѝ мотивация. Есето ѝ е било искрено, емоционално, но и добре структурирано. Розалия успя да съчетае мечтите си с реалистичен план и да покаже, че има визия за бъдещето. Смятам, че това е впечатлило журито.

- Как се развива увереността у един млад човек – чрез опит, подкрепа, залягане над учебниците?

- Увереността идва най-вече от опита – когато ученикът вижда, че може да се справи с предизвикателства. Подкрепата на учителите и семейството е ключова, защото създава среда на сигурност. Учебниците дават знания, но истинската увереност се развива, когато тези знания бъдат приложени на практика.

- Предприемчиви ли са Вашите ученици, мислят ли за бъдещето, какви са амбициите им?

- Да, повечето от тях са любопитни и целеустремени. Мислят не само за своето професионално развитие, но и за това как могат да допринесат за обществото. Това се доказва чрез редица проекти с кауза, в които участват. “Пчелно училище – Мед с кауза“ насочва вниманието към значението на пчелите за природата, възпитава в здравно образование чрез специален прополисов дифузер и изгражда ценности като доброволчество и съпричастност чрез благотворителните базари. “Дигитална академия – ДА!“ цели създаването на безплатна дигитална библиотека с учебници по професионална подготовка, изготвени от ученици в колаборация с изкуствен интелект, като по този начин развива техните дигитални и предприемачески умения. “Кодекс против тормоза“ е замислен и представен като истински нормативен документ със свои членове, алинеи и точки, който насърчава култура на уважение, безопасна среда и активна гражданска позиция. Тези инициативи показват, че учениците не просто мислят за бъдещето, а го изграждат още днес със своите идеи, усилия и отговорност.

- Според Вас, какви умения трябва да притежава днешният ученик, за да бъде конкурентоспособен в бъдещето?

- На първо място – критично мислене и адаптивност. Освен това – умения за работа в екип, креативност, дигитална грамотност и емоционална интелигентност. В свят, който се променя бързо, ученикът трябва да може да учи непрекъснато и да превръща знанията си в практически решения.

Николета Лафчийска: Насърчавам учениците да излязат от рамката

- Г-жо Лафчийска, как насърчавате учениците да бъдат смели и оригинални в изразяването на идеите си?

- Днес учениците мислят по различен начин. Това се дължи на тяхното ежедневие, на сблъскването им с технологиите и възможността непрестанно да бъдат в социалните мрежи, където да изразяват своята позиция. За да бъдат забелязани в потока на информация, те сами се стремят да бъдат оригинални в идеите си и начина си на изразяване. Не поставям рамки, в които учениците трябва да се вписват, а даже напротив - казвам им да излязат от рамката - това им дава свободата да бъдат себе си без да се притесняват и да развихрят въображението си.

- Една от вашите ученички, Розалия Илиева, постига огромен успех със свое есе. Когато я подготвяхте и обучавахте, какво беше най-важното, което ѝ предадохте като насоки за писането?

- Розалия е едно много умно и амбициозно момиче, което винаги внимава и слуша това, което говорим в час. Специална подготовка за участието ѝ в този конкурс не сме правили. Припомнихме някои от важните неща, на които винаги наблягам в час. Желанието на Розалия да се справя с предизвикателствата и да се развива в областта на литературата е неспирно и това проличава в нейните текстове. Знам, че ще продължи да се развива в тази посока и нямам търпение да прочета текстовете, които предстои да създаде - всеки следващ е все по-добър и все по-добър. Очаквам да видя и наградите, които ще получи. Ако трябва да изтъкна насока, която съм ѝ дала - това е искреността. Всичко написано, независимо дали е за конкурс, или не, трябва да идва от вътрешния свят на ученика, затова винаги насочвам учениците да бъдат себе си и да не се страхуват да изразяват емоциите си. Какво по-добро от това да облечеш емоциите си с думи? Когато човек е искрен, няма как да не направи впечатление. И ето, че това работи!

- В какво се крие силата на литературата като учебен предмет - как тя помага на учениците не само да пишат добре, но и да разсъждават и да изразяват лична позиция?

- Силата на литературата е свободата, която предоставя на учениците - да разсъждават, да мислят и да изразяват себе си. Когато коментираме дадено произведение, учениците разкриват своя светоглед, своя начин на мислене, а също така чуват и различни гледни точки. Така те се учат не само да защитават своето мнение, а и да приемат различното. Произведенията предоставят и възможността учениците да се запознаят с различни житейски ситуации, с които самите те могат да се сблъскат - така сами спрямо своя морален компас да преценят дали постъпките на героите са правилни, или не. Литературата развива не само уменията на учениците за изразяване, а също така може да ги подготви и за живота извън училище.

- Кои умения според вас, придобити чрез литературата, са най-ценни за учениците в съвременния свят и в бъдещето, което ги очаква?

- Литературата разгръща комуникативните и езиковите компетентности на учениците - спомага за овладяването на умения за изразяване, разгръща речниковия им запас, което помага да бъдат по-убедителни и въздействащи при изразяване на позиция. Уменията да разсъждават несъмнено ще бъдат от полза за учениците - за вземане на важни решения. Литературата е необятна и ползите от нея са неоспорими.

Ваня Ваклинова: Бъдещето? Надявам се технологиите да служат, а не да заменят човека

- Г-жо Ваклинова, Вие лично как оценявате есето на Розалия и какво според вас го отличава и го прави уникално, различно…?

- Прекрасно е, когато младите хора имат възможност и желание да изразяват своята позиция и начина си на мислене. Есето на Розалия е уникално, защото въплъщава самата нея, нейните мисли, мечти, чувства и идеи.

-        Очаквахте ли да получи подобен резултат 85 точки от 100.

- Разбира се! Розалия е изключителна и има интересен поглед към света и бъдещето. Оценката за нейната работа не би трябвало да учудва никого. Сигурна съм, че тепърва ще разкрива своя талант.

-        Какво според Вас е нужно на днешните млади хора, за да успяват не само в училище, но и извън него?

- Днешните млади хора са изправени пред уникални предизвикателства и възможности, които изискват разнообразен набор от умения и качества за успех. Адаптивността и гъвкавостта са жизненоважни качества, които трябва да развиват у себе си, както и готовността да учат нови неща през целия си живот и да се приспособяват към нови обстоятелства.

-        Как помагате и насърчавате вашите ученици да мислят критично, креативно, да изразяват идеите си чрез писане?

- Критичното мислене и креативността са сред важните компетенции, които учениците трябва да притежават, за да бъдат успешни. Опитвам се да вдъхна на моите ученици увереност да експериментират с идеи и да изразяват мислите си писмено, без страх от присмех или неуспех. Давам им възможност да изразяват своите идеи както с есета, така и с творчески разкази, писма и други писмени форми.

-        Какво ви се иска да бъде бъдещето в един свят, който се променя толкова бързо?

- Аз съм от хората, които понякога се страхуват от бъдещето. Но освен това съм непоправим оптимист и ми се иска да вярвам, че хората ще запазят своята същност и човечност. Технологиите да бъдат инструменти, които подпомагат човешкото процъфтяване, а не да ни заменят или да определят напълно нашия начин на живот.

Снимки: Личен архив

Силвия Кацарова