Който дава на сиромаха, дава заем на Господа
В следващите редове Милчо Спиров – дългогодишен учител и агроном от кюстендилското село Шишковци разказва за част от своя живот и за новото начало, към което е поел след пенсионирането си. Той разказва как заедно със съпругата си, дават своята лепта за благотворителност, подпомагайки нуждаещи се в родното село и зарадвайки деца от местен дом-училище.
Спиров споделя радостта и удовлетворението от възможността да се помага и изразява надежда, че този пример ще вдъхнови и други хора да последват пътя на добрината и съпричастността. Това са думи за новото начало, за смисъла на дарителството и силата на човешката доброта в светлината на големия празник 19 октомври, когато се чества не само св. Иван Рилски, но е и национален ден на благотворителността. Именно това е върнало Милчо Спиров към далечните спомени от срещите с благотворителността. Ето какво написа той в писмо до вестник “Вяра”:
“Пенсионирането ми като дългогодишен учител бе съпроводено с непрекъснат размисъл за това какво прогнозирам да правя през останалата част от живота си. Виждах, че зад мен се затварят едни врати, но се отварят нови – зелена улица, по която да продължи моят земен път. За мен беше ясно, че всяко ново начало трябва да бъде добре обмислено предварително, за да бъда подготвен за този нов начин на живот – пенсионерския. Обсъждах много варианти и пресявах различни възможности, но най-съществените, от които не можах да се разделя, бяха свързани с професията ми на агроном и с моето местожителство.
По първия проблем – още преди пенсионирането – подготвих терен от земя, върху който да реализирам производството на овощен расадо – посадъчен материал. По втория – реших да отстъпя на двамата си сина жилищата в гр. Кюстендил и гр. Дупница, а ние със съпругата ми решихме да се настаним за постоянно в родното ми село Шишковци.
Когато човек обича професията си, той я използва и след пенсионирането. Затова още през първите месеци на този преход в живота ми започнах спокойно и уверено да изграждам основите на нов семеен бизнес. През 1990 г. основах фирма МАГ-91 за производство на овощен расадо – посадъчен материал. Върху поливна площ от 10 декара, в непосредствена близост до река Струма и с наличието на воден канал, предназначен за напояване, аз и няколко души сезонни работници успяхме да извършим основна обработка на терена – торене и предсеитбена подготовка. Закупих от
Института по овощарство в гр. Ихтиман 10 000 вегетативни подложки за ябълка и круша, които своевременно засадихме. Това ми даде възможност бързо да започна да реализирам на пазара облагороден посадъчен материал.
Считам за необходимо да отбележа, че периодът след 1988 г. се характеризираше с връщане на земята на нейните собственици, което означаваше, че търсенето на овощен расадо – посадъчен материал, ще бъде голямо. Това предполага, че реализацията на продукцията ще ми донесе задоволителни парични постъпления, които със съпругата ми, като дългогодишни учители, решихме да разпределяме разумно и по предназначение.
След няколко успешни години на производство и продажба на продукцията взехме решение част от средствата да инвестираме в благотворителност. Тази наша мисъл бе подкрепена и от един библейски текст от Притчи Соломонови: “Който дава на сиромаха, дава заем на Господа“.
Ето вече повече от 20 години един щастлив спомен ме връща и кара да споделя онова радостно изживяване, което ние със съпругата ми получихме, когато изпълнихме това Божие слово. Първо, решихме чрез кметовете на родното ми село Шишковци и съседното село Копиловци да издирим нуждаещи се хора и да ги подпомогнем с парични средства за задоволяване на техните насъщи нужди през този период.
Второ, организирахме среща с ръководството на Дом-училище за деца и юноши “Андон и Стойна Виячеви“ в село Шишковци, като поканихме и няколко възпитатели към дома. Споделихме желанието си да зарадваме сирачетата и попитахме какво добро можем да направим за тях. Те приеха предложението с възторг и обясниха, че ще проведат индивидуално проучване сред момичетата и момчетата, за да разберат какво мечтае всеки да си купи в момента.
Освен това ни информираха, че ще подготвят и кратка художествена програма с участието на мандолинен състав с ръководител един от действащите възпитатели, Ботьо Иванов. Затова, макар и със закъснение, искам да благодаря на отзивчивия колектив за оказаната ни помощ при осъществяването на тази благородна мисия.
Паричната сума, която бяхме заделили, стигна за закупуването на 72 индивидуални подаръка, жадувани от самите деца. Не след дълго дългоочакваният ден за срещата настъпи. Мястото беше столовата на пансиона, празнично украсена и подредена. Децата бяха пременени в чисти празнични дрехи. След музикалната програма, посветена на нас, бяхме поканени лично да раздадем подаръците.
По време на раздаването децата приемаха подаръците с такава сърдечна любов и задушевност, че се прегръщаха с нас топло и трогателно. Моята съпруга неведнъж се разплака от умиление. С това децата изразяваха голямата си благодарност към този, макар и малък, жест на внимание и обич от наша страна. Те сияеха от щастие, че са успели да се докоснат до “Добрата баба Гичка“ и “Добрия дядо Милчо“. Този момент понякога беше толкова силен, че възпитател се налагаше да отдели някое дете от нас.
Ние чувствахме, че заедно с колегите – възпитатели от дома – сме създали възможност за утвърждаване на един незабравим спомен от срещата с децата, осъществена с благотворителна цел. За нас това беше открит урок по морални ценности и добродетели.
Дълги години съм се ръководил от мъдростта “Скромността краси човека“. Винаги съм считал, че благородният жест не трябва да служи за морален атестат. Но ще бъда много щастлив, ако чрез вестниците споделеното от мен послужи като пример за други хора да изживеят това вълшебно чувство на удовлетворение, което изпитахме тогава ние със съпругата ми”.
--700.jpg)
