Неделното училище в Самораново отвори врати официално

Параклисът и школото са бижуто на селото

Официално отвори врати Учебният център към храм -  параклиса “Св. Йоан Рилски“ (популярен като неделното училище) в дупнишкото село Самораново. Школото бе открито преди дни с водосвет, отслужен от свещениците Добри Добрев и Райко Ваклин. Както и с раздаване на курбан за здраве.

Моменти от откриването. Снимки: Любомир Янков

Тези дни завърши и рисуването на стенописите, с които зоографът Ангел Илчев одухотвори църквицата. Създателят на центъра Михаил Севдин, отец Добри, доброволците, както и всички, свързани с дейността в параклиса и неделното училище, се надяват и на посещение на патриарх Даниил, когото чакат за благословия.

Ангел Илчев приключи с изографисването на параклиса

“Неделното училище заработи след 24 май и беше отворено през цялото лято. Сега го открихме официално, като очакваме Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил да дойде и да благослови благоукрасяването на параклиса.

 Михаил Севдин

Учебният център вече разполага със сайт, където всеки, който се интересува, може да намери информация. Той се посещава от деца и възрастни, но като за начало възрастните са повече. Тук провеждаме беседи, разговаряме. През зимата тук ще се чете акатистът на свети Иван Рилски, за който всеки четвъртък се събираме в параклиса, но сега вече там е студено. Надявам се следващата придобивка за училището да е постоянна експозиция от икони. Те ще бъдат изрисувани от иконописци по време на пленер, който ще проведем следващото лято. Поканил съм няколко художници, сред които са Ангел Илчев и отец Лука – игуменът на Руенския манастир“, обясни Михаил Севдин.

Заниманията в неделното училище се провеждат всяка събота и неделя, напълно безплатно, от екип доброволци, които даряват време и сърце. Капацитетът е ограничен до 8 деца, затова е необходимо предварително записване. В него децата намират уютна среда за игра, учене и творчество, а семействата – общност, в която традиции, духовност и култура се преплитат, четем в сайта на центъра.

Там се публикуват и ежемесечните програми, в които са посочени датите на провеждане на часове по вероучение за деца (библейски истории, ценности, вяра), богословски беседи за възрастни, светски занимания  - творчески или образователни, практически часове (изкуство, музика, екология).

Намеренията на Михаил Севдин и неговите съмишленици са в центъра децата да се учат на българщина и християнски добродетели. В училището ще могат да се обучават, да играят и да се забавляват както деца от Самораново, така и от бившата Дупнишка околия, и от цяла България, дошли в района като туристи. С тях ще работят богослов, учители по различни предмети, включително и по английски език, художници. Ще има и логопед, който да помага на дечица с нарушения в говора. В школото ще се изнасят концерти, за които са осигурени две пиана.  В помещението има телевизор, книжки. С помощта на мултимедия ще се показват природните, историческите и културни забележителности на страната. За най-малките има пясъчник.

“Ще учим децата на българската история, православие, да пазят природата и да обичат родината“, посочва Севдин.

За възрастните ще бъдат изнасяни беседи. Достъп имат и хора с двигателни проблеми, за които има естакада. С дейностите са ангажирани  доброволци.

За 5 години пустеещото място до река Отовица в Самораново се превърна в истинско кътче от рая, привличащо все повече хора. Наред с параклиса, чието строителство започна през 2020 и приключи през 2022 г. , бе поставена скулптура на свети Иван Рилски. 3-метровата фигура, намираща се до стълбите, водещи към красивия храм,  е дело на Владимир Илиев - състудент и близък приятел на покойния художник и уредник на “Околийската къща“ в Дупница Андрей Севдин, брат на Михаил Севдин. Издигната бе и камбанария.

Миналата година бе поставена и мраморна скулптура на буквите. Паметникът представлява перо, изписало буквата “Ъ“, с мастилница. Перото е обгърнало и буквите “А“, “Б“, “В“, “Г“ и “Д“. Изписани са букви от глаголицата. Паметникът е единствен по рода си и също е изработен от Владимир Илиев.

Отец Добри: В реката до параклиса кръстих 15 деца

За службите в параклиса отговаря отец Добри Добрев от Дупница. Миналия четвъртък свещеникът и вярващи, свързани с храма, се бяха събрали за поредния акатист към покровителя на Дупница и целия български народ - свети Иван, основател на най-големия манастир в България – Рилския, който е и патрон на българските народни будители, наричан “земен ангел“ и “небесен жител“ още приживе.

- Отец Добри, неделното училище работи вече няколко месеца, има ли интерес към него?

Училището беше открито официално, но ние сме отправили писмена покана към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Още нямаме отговор, но се надяваме да посети това място и да отправи архипастирски благослов към всички деца, към свещениците.

Още не можем да говорим за масовост. От близо 2 години всеки четвъртък четем акатисти към преподобния отец свети Иван Рилски Чудотворец. Акатистът е молитви и песни. С него изпросваме застъпничество пред Бога на свети Иван за всички нас. Акатистът се чете с голямо умиление и желание, като винаги всички са правостоящи. Трае 30 минути.

Акатисти има към нашия Господ Иисус Христос, света Богородица и всички светци. По време на Великия пост например всеки петък се чете акатист към света Богородица. Акатистите са на различни песнописци (хипографи). Към свети Иван Рилски има 3 акатиста от различни автори. Всеки акатист съдържа 12 кондака и 12 ипоса.

Отец Добри Добрев благослови присъстващите на акатиста

След акатиста се събираме, правим беседи за празници като Димитровден, например. Всички сме чели за свети Димитър – за случки и чудеса в неговия живот, и като си говорим, става много душеспасително. Чрез беседите всеки запълва знанията си. Светиите са на небето и очакваме от тях да ни помагат и закрилят, независимо дали сме българи, руснаци, македонци, французи.

- Какво предстои в комплекса?

Предстои ни курс по типик, църковно пеене, който ще водя аз.

Слава Богу, неделното училище беше изградено в кратки срокове. Хората се отзоваха, дадоха всичко от себе си, осигурено беше отопление, осветление чинове, пиана. Ще има хладилник, маса, кухненско обзавеждане. Целта е човек да може да седне и да изпие едно кафенце. В дупнишките храмове няма такива места. В Гърция, в манастирите тези места се наричан архондарик. Там дават на посетителите вода, по малко ракийка, кафенце, локум, сладки. В едно малко помещение има всичко и човек може да се отпусне, да си поговори. Тук е подобно. Бъдещето ще покаже дали центърът ще се развие така, както е замислен. Човек предполага, а Господ разполага. А има и друга мисъл – ти направи гьола, жабите сами ще се съберат. Това не се прави обогатяване на някого, прави се за народа. Днес сме тук, утре ни няма… Ние направихме всичко възможно и се надяваме това дело да продължи.

- Този параклис ли е любимото Ви място за служене?

- Когато човек обича Бога и църквата, навсякъде му е приятно да служи. Но може би тук, тъй като бяха хвърлени много усилия, много средства, много безсънни нощи, а и всичко е ново, наистина предпочитам параклиса. Той е любимо място, на всички е приятно, когато дойдат. За 3 години тук направих около 15 кръщавки. Децата бяха кръстени в реката, така както свети Йоан Кръстител е кръстил Иисус Христос в река Йордан. Идват хора не само от нашия район, а и от Перник, от Благоевград, за да кръщават децата си. Нещо ги грабва, светецът, който е обитавал Рилската пустиня, ги привлича. Мога да кажа, че параклисът и неделното училище са бижуто на Самораново.

Юлияна КОЛЧАКОВА