Дупница

Патриарх Даниил оглавява служба в храма “Св. Георги“ в Самораново! Маха над 100-годишно проклятие над селото след убийство на свещеник

  11.11.2025 15:49  
Патриарх Даниил оглавява служба в храма „Св. Георги“ в Самораново! Маха над 100-годишно проклятие над селото  след  убийство на свещеник

Софийският митрополит ще освети параклиса “Свети Иван Рилски“ и неделното училище

Патриарх Даниил ще отслужи св. литургия в черквата “Св. вмчк Георги“ в дупнишкото село Самораново на 16 ноември (неделя).

“Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще  оглави богослужението в храма на Самораново, което ще започне в 9 часа. След това, около 11, 30 часа, ще освети неделното училище, което бе изградено до параклиса “Св. Иван Рилски Чудотворец“.

В Самораново никога не е идвал патриарх. Знаем, че преди близо 100 години е идвал тогавашният екзарх Стефан. Той  дошъл, за да помирява саморановци след скандал, но се стигнало до убийство. Пред очите му е убит свещеникът на селото, след което там започват да се случват много нещастия. Ще помолим патриарх Даниил за благословия, да се махне проклятието“, каза архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски.

По повод патриаршеската литургия от Поклонническия център “Св. Йоан Предтеча“ към Софийската света митрополия е организирано поклонническо пътуване до Самораново.

В селото разказват, че спорът и враждата, довели до убийство през 1929 г., са по политически причини. Скандалът се разразил в селската кръчма и стигнал до черквата. Единият от убитите е отец Михаил.

Той бил изпратен да служи в Самораново, където създал семейство, родили му се 12 деца. Грижел се за църквата и обслужвал хората, които отивали при него и от близките села за съвет, за кръщене, сватба или погребение на роднина. Бил уважаван от съселяните си. Свещеникът започнал да изразява мнението си по актуални политически теми, което в онези години било опасно.

В същото време най-големият му син Григор (местните му викали Глигор) се завърнал след участие срещу сърбизацията на Македония, провеждана от Кралска Югославия. Григор решил да защитава баща си в назряващия конфликт с местните. Един ден в кръчмата избухнал спор, стигнало се до бой и стрелба, като синът на свещеника застрелял Спас Клисарски, който според сведенията от онова време нарочно го провокирал. Синът на отец Михал се изплашил и тръгнал да бяга, но поради студеното време се върнал обратно в селото. Бащата много се ядосал заради сторения тежък грях и го пратил да се предаде сам на полицията.

След Великден, на Умни петък, дошъл екзарх Стефан да помирява селото. Владиката призовал в храма всички присъстващи към мир и опрощаване. В началото всички обещали да простят по християнски, но после се отметнали. Когато екзархът си тръгнал, отец Михал бил нападнат от разбесняла се тълпа, водена от роднини на покойника. Синът на починалия Спас – Костадин, забил отзад нож в гърдите на свещеника. Станал свидетел на кървавата разправа, според местните, висшият духовник анатемосал селото.  

В храма “Св. вмчк Георги“ има уникална триизмерна икона “Света Троица“. Тя изобразява Бог Отец, Син и Светия дух в едно, като всяко от изображенията се вижда при поглед от различен ъгъл. На гърба на реликвата е записана датата 8 декември 1881 година, като не се знае дали тогава е изрисувана, или дарена. Техниката, с която е изработена, вероятно е източна, напомня на ветрилата и китайските щори. Съществува предание, че  в периода 1865-1870 година зографи от Самоковската школа са изрисували четири подобни икони, но следите на другите три се губят във времето. Предполага се, че са притежания на колекционери у нас и в чужбина. Има и предположения, че иконата е донесена от чужбина. Местни хора разказват, че тя има добротворна и целебна сила.

Църквата “Св. Вмчк Георги” е изградена през 1848 г. от майстор Миленко. Значително по-късно – през 1882 г., е построена църковната камбанария, която е паметник на културата от местно значение. Върху източната й страна е вграден монументалният барелеф “На прощаване” на скулптора Димо Лучианов, който е един от най-вълнуващите военни паметници.

Юлияна Колчакова