Възниква през 1885 г. под името “II-ри пехотен Струмски полк“ и е бил редовно попълван с доброволци и провизии от Шишковци
България отбелязва 140 години от създаването на героичния 13-и пехотен Рилски полк – воинска част, чието име остава завинаги вписано в летописа на българската военна история. Неговото начало е поставено през 1885 година, когато под името Втори пехотен Струмски полк се формира съединение, събрало в редиците си млади и всеотдайни доброволци от Кюстендилския край.
Сред тях особено място заема село Шишковци, чиито жители дават не само мъже за бойните редици, но и значителни провизии, за да подкрепят армията в трудните дни след Съединението.
Общественикът Милчо Спиров от село Шишковци припомня с дълбоко уважение и признателност 140-годишнината от създаването на героичния полк. Той разказва за подвига на шишковчани, които по време на Сръбско-българската война дават доброволци и провизии, за да подпомогнат българската армия, и се сражават храбро при село Извор и Котуница, допринасяйки за победата при Сливница.
91-годишният общественик отправя послание към младите българи да пазят паметта на загиналите и да ценят свободата, извоювана с кръв и саможертва:
“Тази година отбелязахме 80 години от края на Втората световна война – война позорна, която остави след себе си неизлечими следи и болка. Кому е била нужна тя?
Кому са нужни оръжията за масово унищожение, които погубват човешкия живот и разрушават материалните ценности, създавани от човечеството векове наред? Кому са били нужни Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и стотиците други войни, отнели надеждите и бъдещето на милиони?
За нас, кюстендилци, свободата и националната независимост са били и ще останат свещен завет – наследство от миналото и дълг към бъдещите поколения. В 21 век национализмът, дискриминацията и експлоатацията са позорно явление. Възникващите локални конфликти и напрежения между държави трябва да намират решение единствено по пътя на дипломацията. Кюстендилската общественост винаги е издигала високо знамето на мира, сътрудничеството и взаимното уважение – на мирното, съзидателно трудолюбие, което е истинската гаранция за просперитета на народа ни. Но…
Съединението на Източна Румелия с България през септември 1885 г. поставя страната пред сериозно изпитание. България е застрашена от външна агресия и младата ни войска е съсредоточена на югоизток. Вероломно нападната от войските на сръбския крал Милан, страната разчита на своите храбри граждани. Населението на село Шишковци веднага изпраща младите мъже като доброволци в II-ри пехотен Струмски полк в Кюстендил, заедно с провизии – 30 овце, 220 оки боб, 17 382 оки царевица, 260 оки зеле, 154 оки пипер, сирене, масло и 1 403 оки брашно.
Под командването на капитан Стефан Кисьов, младите шишковчани се сражават геройски при село Извор, махала Котуница – Цвятков гроб, обкръжени от Влахинския сръбски отряд. В кръвопролитното сражение на 1 ноември 1885 г. българите успяват да задържат противниковите части и в ръкопашен бой разкъсват обсадата, спасявайки българската войска при Сливница.
Особен героизъм проявява Яне Стоичков Гогов от село Шишковци, за което е награден лично от княз Александър I със сребърен медал “За храброст“. С указ № 186 от 31 август 1886 г. от състава на разформирования II-ри пехотен Струмски полк е създаден Тринадесети пехотен рилски полк, формиран в Кюстендил. Полкът получава своето знаме на 19 октомври 1891 г. от княз Фердинанд и участва на първа линия във всички войни до 1918 г., когато е демобилизиран.
През тези години в полка геройски се сражават поколения храбри шишковчани. Някои, като бореца за свободата и националната независимост Мирчо Жабокрътски, участват в три войни, прекарайки шест години във войската. Но съдбата на много други млади мъже от Шишковци е трагична – те дават живота си за свободата на България. Сред тях е моят дядо, Стоян Манчев Беломуев, който е убит на 13 юни 1913 г. при село Злетово, Р.С. Македония, заедно с брат си Панайотко Манчев Беломуев – единствените синове на майка и баща. В приложените снимки към статията са посочени и имената на другите герои от село Шишковци.
Днес 140 години след тези събития напомням на поколенията, млади българи, да отдадат почит и уважение към паметта на загиналите техни предци от 13-ти пехотен рилски полк. Да сведат глави и да знаят, че свободата и независимостта на България трябва да пазят като зениците на очите си. Не зная дали всеки българин се гордее с героичния подвиг на дедите си. Но колко бих бил щастлив да знам, че младото поколение не само се гордее, но носи в сърцето си частици от техния патриотизъм”.
--700.jpg)
