Николина Стоянова събра мисли и преживелици в книга: Боли ме за Бобов дол, всичко е изтърбушено

Юлияна КОЛЧАКОВА

Николина Стоянова от Бобов дол събра  свои мисли и преживелици в книга - “Преживяно и написано от мен“. Тя е второ, допълнено издание, в което са поместени 24 стихотворения/песни на теми, вълнуващи авторката. С подзаглавие “Песните на Николинка Стоянова (Ниче). С любов към Бобов дол“.

Леля Ниче, както наричат авторката нейните близки, е известна в Разметаница със своите изпълнения на народни песни. Те са част от живота на бобовдолката над 30 г., в които тя е самодейка в града и съседното село Мламолово. Римите съпътстват Николина от 1984 г. След 2015 г., когато съпругът й Иван, си отива от този свят, Николина спира да пее, но започва да съчинява все повече стихотворения. Много от тях са текстове на песни на шопски диалект, а някои и с хумористичен елемент. Голяма част от текстовете са свързани с Бобов дол, който за авторката е не просто родно място. “Бобовдолска мома“, “Провикнала се мома бобовдолка“, “Бобов дол, Бобов дол“, “Запояла мома бобовдолка“, “Жална песен за Баба Мина“, “Възхвала за мина Бобов дол“ – заглавия от книжката. Песента за мома бобовдолка така впечатлява Борис Дали, че  известният съгражданин на Николина създава своята песен “Бобовдолско момиче“. В книгата са поместени стихове, посветени на дъщерята Силвия, на България, Христо Ботев, на Сапарева баня (с едноименни заглавия), на внучетата…

“За мен Бобов дол е всичко и много ми е мъчно за града. Може да не ми вярват и да ми се изсмеят, но много ме боли заради това, което се случва. Градчето ни е пълна разруха. Културният дом, в който кипеше живот, е пуст. Имаше хора, заведения, хотел “Миньорска слава“, блокове. Сега всичко е изтърбушено. Всичко бе унищожено с лека ръка, от алчност и безхаберие“, споделя Николина Стоянова.

Ниче разказва с носталгия не само за родния си град, но и за живота си в годините назад. “Помня това, което ми се е случвало като 3-годишна. Не съм забравила разказите на дядо ми по майчина линия - Георги Роячки от с. Бабино. Освен много други неща, ми е казвал, че е участвал в опитите на Васил Левски да създаде революционен комитет в Новоселяне. Татко ми е казвал, че неговият баща, т. е. другият ми дядо – Стоян Христов от с. Шатрово, е бил убит през Първата световна война, в битката при Криволак.

Моят живот премина в труд и песни. Първата ми сцена беше в училището, когато бях в първи клас, на празника на св. св. Кирил и Методий, качиха ме на един стол, за да рецитирам. Завърших само четвърто отделение – не ми се учеше, но от работа не се плашех. 16 –годишна, през 1957 г., когато стана национализацията, грабнах мотиката и с бабите – в стопанството. На 19 г. станах доячка в кравефермата в Бобов дол – в продължение на 1 година всеки ден съм доила по 18 крави. През 1962 г. започнах работа като лампистерка в рудник “Бабино“, на 500 м под земята, а от 1970 до 1992 г., когато се пенсионирах бях машинист на подемна машина. Работата ми беше много отговорна – всеки ден спусках в рудника 4 клетки с по 24 –ма копачи. Освен миньорите, по този начин транспортирах и материалите. Цялата тежест се дърпаше на ръце, но никога на допуснах грешка, която би означавала загуба на човешки животи. Овце съм стригала. Прела съм, тъкала съм. Плетях. Карета шиех. Много харесвах покривките, плетени на една кука, и се научих и тях да изработвам. През 70-те години станах самодейка в ансамбъла за народни песни и танци в Бобов дол, в който беше и съпругът ми, и обиколихме много държави. Животът ми беше интересен“, споделя Ниче.

Бившата работничка в най-големия подземен рудник на Балканите умее да меси вкусни баници, погачи, цял живот е отглеждала зеленчуци. До скоро се грижеше се за градина, въпреки здравословните си проблеми, заради които си помага с патерици. Хората, които я познават като самодейка, я помнят с песните, танците и сценките, представяни по събори и конкурси.

На 8 ноември Николина Стоянова навършва 84 години. Тя е родена в с. Бобов дол (в днешния квартал “Христо Ботев“). Радва се на уважение и признателност. През 1984 г. е наградена с почетна значка “отличник“ на Министерството на енергетиката. Миналата година, по повод 120 - годишнината на Народно читалище “Просвета 1903“ в  родния си квартал “Христо Ботев“ й е връчен благодарствен плакет за принос в опазването на културните традиции и подпомагане дейността на читалището. Има медал от Третия международен фолклорен фестивал “Разметаница пее и танцува“. Преди един месец получила благодарствена грамота за участие в конкурса “Автор на годината“ на фейсбук страницата на писателката Людмила Данова “Светулки през ноември и Людмила Данова“.   

Ето и някои от стихотворенията на Николина Стоянова:

Ех, Българийо, Българийо…

Здравей, Българийо, здравей!

Ти си земен рай!

С твойте планини високи и зелените гори,

с твойте изворни бистри води.

От твоите дълбоки недра

извира топла лековита вода,

вода, която лекува човешките крака.

Ех, Българийо, Българийо…

С твоите широки поля и с плодородната ни земя,

ти изхранваше цялата страна.

Откак се смени властта,

избягаха нашите деца,

отидоха в чужда, непозната земя -

там да изкарват прехраната за техните деца.

Кажи, Българийо, кажи!

Как да си върнем нашите чеда!

Бобов дол, Бобов дол

Бобов дол, Бобов дол!

Малък, но скромен град.

Ти ни беше, Бобов дол,

мечти за цял живот.

С тебе се гордееше цялата страна.

Тук идваха на работа хората от цялата страна.

Тук изкарваха прехраната за техните деца.

С твойто черно злато, Бобов дол,

ти сгряваше  нашите домове.

С твойто черно злато, Бобов дол,

ти огряваше  нашите  души.

Откак затвориха мината,

оставаме само с празни мечти.

Насадил йе дедо

Насадил йе дедо черната кокошка,
черната кокошка на цръвени яйца.
Па зачека дедо да му се излюпат
бели кокошчета, сите с капелета.
Не се излюпили бели кокошчета, сите с капелета,
най се излюпили шарени мачета, сите с мустачета.

Па  ми викнал дедо жално да ми плаче:

-Що не се излюпат бели кокошчета,

а се излюпиа шарени мачета?

Дочула го баба и на дедо дума:

-Я ми млъкни, старче,

старче, белобрадче,

що не насади белата кокошка на белите яйца,

да ти се излюпат бели кокошчета, сите с капелета,

а насади черната кокошка на цръвени яйца,

та се излюпиа шарени мачета, сите с мустачета?!