С божията воля! Новостоящата се църква “Св. Мина” в Дупница ще бъде завършена догодина

• Двигателят Юли Кишкин: Моята задача е в ж.к. “Бистрица” да се чуе камбанен звън!

• Огромен успех е, че парите по сметката не са харчени! Хора даряват средства, но с труд помагат малцина

• Чух политици да говорят: “Оставете го да се удави”! Най-голямата награда са благодарните очи на възрастните хора

• От 200 майстори шпакловчици в квартала, само 2–3-ма са дошли, за да отбият номера

До Нова година новостроящата се църква “Св. Мина” в най-големия квартал на Дупница – ж.к. “Бистрица”, може да бъде покрита, а догодина и напълно завършена. Това е надеждата на Юли Кишкин – човекът, който сам се е заел с нелеката задача да изгради храма с много вяра, труд и честност. До момента по сметката са постъпили около 112 000 лв. По думите на Юли Кишкин, огромен успех е, че нито лев от даренията на хората все още не е изхарчен. Досега са разходвани 35 000 лв. – само за заплащане на майстори.

Грубият строеж вече е готов, замазват се кубето и камбанарията. Юли Кишкин е откровен, че повечето хора от квартала не откликват активно на делото. “Църква се строи с вяра и работа, не само с приказки. Ако имаше още един човек до мен – щяхме да сме готови рекордно бързо“, казва той.

За празника на св. Мина и тази година ще има курбан на мястото на строежа. Преди дни то бе почистено от група доброволци. Юли Кишкин пък осигури телешко месо за благословения обяд.

С него разговаряме за вярата, за мисията в квартала да прозвучи камбанен звън и за всички трудности по пътя, които преодолява с Божията помощ.

“Тази година работата по строежа върви по-слабо, защото помощ почти няма“, призна той. “Казвам истината – така съм възпитан. Не скривам нищо.“ По думите му църквата вече е трябвало да бъде покрита, но няколко души го подвели с обещания, че ще направят замазката безвъзмездно. По думите му, истински помага Слави Палчев. За останалите дейности – шпакловка и замазване са наети двама майстори, но вече срещу заплащане.

Въпреки това Кишкин подчерта най-големия успех – събраните дарения по сметката на църквата не са пипани: “Това е постижение, защото иначе щяхме да сме спрели, както се случва на много места. Грешка на църковните настоятелства е, че изхарчват всичко веднага и после няма откъде да съберат нови средства“. Според него липсата на подкрепа от държава, община и дори от църквата е причината в страната да има толкова много недовършени храмове.

На строежа на църквата “Св. Мина“ в ж.к. “Бистрица“ помага малък кръг от хора. Сред тях са Георги – дупнишки зет от Перник, който е дарил бетона за храма, както и Илия Еленин, поел ангажимент да осигури ламарините за куполите и вероятно да покрие труда на майсторите.

Юли Кишкин сподели, че е проучвал оферти от софийски фирми, но средствата, събрани досега по сметката, няма да стигнат за покрива и куполите. “Преди да сложиш покрив, трябва да построиш църква - това е истината“, казва той. “Така че глупавите въпроси кога ще стане да ги задават на някой друг. Хора помагат с пари, но истинската помощ е да дойдеш на място, да се включиш, да питаш какво има за вършене и да го направиш. Ако имах до себе си още един човек с такава отдаденост, щяхме да поставим рекорд – защото за две години църква не съм чел някъде да е построена.“

“Хора, дребни души, ме питат – защо църквата още не е готова. Някои у дома ремонт правят по година. Това не е параклис, това е църква. И тук бъркат много хора. Строящият се храм “Св. Мина“ е с площ от 75 квадратни метра – не голям, но и не малък. Всеки строеж има своето време. Ние вървим сравнително бързо. Ако не бях подведен тази година, вече щеше да е покрита, но най-вероятно това ще стане за Нова година”, обясни Кишкин.

Той призна, че обмисля да вложи усилия още известно време да не тегли средствата от сметката, защото предстоят много по-скъпи вътрешни довършителни работи. Само изографисването ще изисква стотици хиляди левове – сума, която местните хора трудно биха събрали дори за век, по думите му. До този момент около 40–50 души са дарили между 200 и 1000 лева, а някои и повече. Сред най-щедрите дарители Кишкин с благодарност споменава покойната Славянка Владимирова: “Бог да я прости – тя помагаше много.“

“В Дупница сме около 40 000 души. Ако това, че вече 150 години тук не е строена църква, не мотивира хората, значи като общество сме в морален упадък“, отсече Юли Кишкин. Въпреки това той вярва, че храмът в ж.к. “Бистрица“ ще бъде завършен – не просто като сграда, а като място, което ще възпитава доброта и вяра у децата. “Господ не иска от човека нищо повече – само да бъде добър.“

“В това е разковничето – църква се строи, защото народ без вяра е обречен“, казва Юли Кишкин. За него изграждането на храма е повече от строителство – то е духовна мисия, продължение на българския дух и на вярата, която е съхранила народа през вековете. “Истината е, че ако не беше тази вяра, нямаше да ни има като народ. Само заради камбанения звън сме останали българи. И на мен това ми е задачата - в ж.к. “Бистрица” да има камбанен звън”.

Кишкин разказа, че хората помагат финансово, но малцина са тези, които се включват с физически труд. Той даде примери с Иван и Емил, които посвещавали по 5-6, 10 дни на строежа, докато други идват само за кратко, “да отбият номера“, което при него не минава. Кишкин подчерта, че не обича да призовава хората да помагат – всеки трябва сам да осъзнае своя дълг. Според него не можем да променяме хората, но можем да възпитаваме децата да растат добри и отговорни.

Той отбеляза, че вижда уважение в очите на по- възрастните, а те и децата най-добре усещат нещата. Защото детето още не е видяло какъв е живота,  а възрастният е видял и е осъзнал кое си струва и кое не. За него най-голямата награда е признанието и благодарността на възрастни хора, които дори не познава.

Юли Кишкин разказа за възрастна жена от Сапарева баня, която за втори път дарява суми за новостроящата се църква “Свети Мина“ в ж.к. “Бистрица“. Въпреки че е от друга община, тя настояла да помогне, защото смята, че парите са нужни за строежа. Кишкин изрази дълбок респект към нея и пожела здраве на нея и семейството ѝ.

 “Огромен успех е, че досега събраните пари не са харчени. В противен случай щяхме да стигнем до определено ниво и след това средствата нямаше да могат да се съберат отново. В ж.к. “Бистрица“ има инициативен комитет – жени, които събират дарения в кутиите. Но така църквата ще се строи 150 години. Днес такъв обект струва между 500 000 и 700 000 лв., а в ж.к. “Бистрица” тези пари не могат да се съберат с години. Няма какво да чакаме“, категоричен е Юли Кишкин.

И той остава сам в това богоугодно дело - сам търси и привлича хора, които да помагат и да даряват материали. Но какво му дава сили? “Господ ми дава сили. Вярата ми дава сили.“

Това е църквата в Кюстендилско, чийто проекти са дарени за строежа на храм “Св. Мина” в дупнишкия ж.к. “Бистрица”.

“Ето виждате – църквата в Бобов дол се строи от 2006 г. Преди три години им дадоха 350 000 лв., а още не е готова, въпреки че грубият строеж е завършен. Ние досега сме похарчили само 35 000 лв., и това са само пари, платени на майстори. Всичко, което сме свършили безплатно, е друг въпрос. А защо някои хора са помагали, а после не са се връщали, това си е техен проблем. Вероятно мислят, че след основите църквата е готова, но не е така – има още много работа. Това е в общи линии“, каза Юли.

За празника на св. Мина на 11 ноември ще бъде даден курбан за здраве и благополучие.

“Хората ще се съберат за курбана, но да дойдат да помагат – това вече е друг въпрос. Жилищният комплекс е с 5–6 000 души, а присъствието на доброволци, които да работят по строежа е срамно. Тук има поне 200 майстори шпакловчици, но само 2–3-ма са дошли, за да отбият номера за по два–три часа. Никой не е дошъл да помогне реално, което е жалко.

Ето, майстори дават дума, че ще измажат, но после им се появяват други ангажименти – гроздето трябва да се обере и т.н. Аз разбирам, че хората имат работа, и аз имам - давам прехрана на няколко човека, но на първо място за мен е църквата. Най-напред отивам там и след това се заемам с другите задачи. Искам хората с ръцете си да участват, да построим сами храма, но вярата ни още е слаба. Затова ще построим църква, а пък децата някой ден дано да постоят манастирче над ж.к. “Бистрица”. Това ми е мечта“.

Той уточни, че е чул коментари, че прозорците на църквата били по-малки. “Били сме направили на църквата по-малки прозорци. Хора, има си план. Не можеш просто да го променяш. Църквата, от която взехме проекта, беше осветена в началото на октомври. Хората в това кюстендилско село са я строили от 2009 г. – цели 16 години – и сега остава само да я изографисат. Всеки може да отиде и да види, че прозорците са такива, каквито са по план. А не да слушам из квартала, че прозорците били намалени. Кой съм аз да променям план или да намалявам прозорците? Хора, които не са построили дори къщичка за птици, да не ме питат кога ще стане църквата. Тя ще стане тогава, когато Господ реши.

Ако Бог ни даде сили, може и догодина църквата да бъде завършена. Това ще бъде истински успех. Аз съм планирал срок от три години – на Голяма Богородица ще се навършат точно три години от първата копка. Имам още около десет месеца и вярвам, че ще се справим.“

Припомняме, в края на март 2023 г. с тържествен водосвет, отслужен от дядо Поликарп заедно със свещениците от Дупнишка духовна епархия, бе положена първата копка и първият камък на строежа на новия храм “Свети Мина“. На церемонията присъстваха множество гости и жители на ж.к. “Бистрица“. Имотът, върху който се строи, е общински и бе преотстъпен с решение на Общинския съвет по докладна, внесена от тогавашния кмет на Дупница, инж. Методи Чимев.

Снимки: личен архив Юли Кишкин

Силвия Кацарова