Фотограф без ръце остави Перник без думи

В миналото 85-годишният Цветан Маджаров губи слуха си и част от зрението при взрив, сега заснема всяко събитие с фотоапарата си

Съседката Сашка в Смолян: Няма да му дадеш годините, готви сам, грижи се за себе си, не пропуска бира и кафе в “Кипарис”

На 85 години, без ръце, без слух и със слабо зрение в едното око, Цветан Маджаров продължава да твори, да вдъхновява и да доказва, че силата на човешкия дух няма граници. В това се убедиха всички участници и гости на фестивала “Силата на човешкия дух“ в Перник, който събира на едно място талантливи хора с увреждания. Дядо Цветан възхити всички, показвайки  какво е воля и как жаждата за живот е по-силна от всяка загуба.

Маджаров удиви със своята енергия и удивителна работоспособност. С фотоапарат– макар и без ръце – той заснемаше мигове от събитието, раздаваше усмивки и вдъхновение, впечатлявайки всички с лекотата, с която се справя с всяка задача.Организаторите от “Направено с любов“ казаха за него “силата на човешкия дух, събрана в един човек“: “ На фестивала имахме щастието да бъдем заедно с един истински герой – Цветан Маджаров. На 85 години, без ръце, той продължава да твори и да вдъхновява. Цветан не просто снима – той живее живота си така, сякаш няма граници. 

С усмивка и чувство за хумор, той вчера беше един от многото  фотографи-доброволци  на нашия празник. Видяхме го как сам носи и закопчава чантата си, как сам вади визитките си, как подготвя апарата си и с лекота улавя миговете, които за нас са спомени. Това не е просто фотография – това е урок по достойнство, воля и любов към живота.

Цветан не чака помощ, не се оплаква и не допуска ограниченията да го спрат. Той ни показа, че свободата е в ума и сърцето. Че човешкият дух може да бъде по-силен от всяка загуба.

Благодарим ти, Цветане, че беше с нас! Твоето присъствие и усмивка са най-ценното вдъхновение, което можеше да получим".

Макар да живее сам в Смолян, Маджаров кипи от енергия и желание за живот. Често може да бъде видян на кафе и бира в любимия му ресторант “Кипарис“, а в ежедневието си разчита единствено на себе си. Съседката му Сашка, която понякога му помага при комуникация по телефона или с технологиите, сподели пред “Вяра”, че той си готви сам, грижи се за домакинството, дори обработва и печата снимките си сам.

Преди броени дни е заснел пищна ромска сватба и сега поставя свои печати с телефонен номер на гърба на снимките – своеобразна визитка. Макар да е напълно глух, продължава да бъде част от всяко значимо събитие в района, със своя неизменен апарат.

Цветан Маджаров губи ръцете си през 1981 година, когато мощен взрив по време на строителството на каскадата “Доспат-Въча“ променя живота му завинаги. Освен двете ръце, той губи слуха си и част от зрението. За да бъде спасен, се отзовават десетки кръводарители – 40 военнослужещи от поделението в Девин и множество миньори. Благодарение на тях Цветан оцелява. Спомня си този ден не с тъга, а като свой втори рожден ден. Не брои загубите, а празнува втория шанс.

Обичан в родния Смолян, Маджаров е добре познат и дълбоко уважаван. Не пропуска събитие, не чака помощ, не търси съжаление. Съседката му Сашка с възхита сподели, че носи тежкото оборудване сам, преметнал чанти на рамо. И макар да има две дъщери – едната учителка в Златоград, другата в чужбина – той предпочита да се справя сам, без да бъде в тежест на никого.

Дядо Цветан Маджаров е вдъхновяващ пример, че границите съществуват само в ума. И че когато духът е свободен,  тялото не е пречка.

Снимки: фейсбук “Направено с любов”

Силвия Кацарова