Войната не е отживелица. В Дупница трябва да има паметник на ген. Георги Тодоров
Емилия Маркова върна ценителите на историята в Дупница в първите години на 20 век, белязани от борбите за освобождение и обединение на българите. С представянето на новата си книга “7-а пехотна рилска дивизия в борбата за национално обединение“ тя припомни за стремежа на българите да имат своя държава, платен с живота на стотици хиляди, оставили кости по бойните полета. Напомни, че и Дупница е дала скъпи жертви.
“За мен беше трудно в една книга да събера възрожденското самоотричане, мъжеството и героизма на офицери, подофицери и войници от славната 7-а пехотна рилска дивизия, извоювали блестящи победи в Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюз-ническата война (1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). От кървавите битки на бойното поле и днес се чува кънтежът на земята от страдания – проечават заповеди “На нож!“, бучи пукот от пушки, грохот от картечници и артилерия; изтръпваш, когато живите бойци търсят закрила у мъртвите си другари или с гръмогласно “Ура!” те устояват на поредната противникова атака и тръгват отново с команда “Напред!“, да извоюват поредната победа и да донесат свободата. И вече 113 години героичните битки, извоювани под командването на генерал-лейтенант Георги Стоянов Тодоров в Струмското направление, на Булаир, при Шаркьой, до Солун, на Калиманци, Криволак, в Долно и Горно Караджово, Завоя на Черна и още плеяда други, продължават да ни вълнуват и да предизвикват чувство на гордост и патриотизъм. Победи, които не само вписаха рилските орли със златни букви във военната летопис на България, а ги превърна в катализатори на националния дух, в освободители, в борци за братство между балканските християнски народи“, казва Емилия Маркова.
И при представянето на изданието авторката подчерта ролята на военното формирование за Дупница. “Дивизията се превръща в най-значимата институция в града. Мобилизираните тръгват на война като на сватба“, подчерта авторката. И допълни: “Заслужава да се отбележи и вдъхновението и родолюбието на населението от Дупница и района. 7-а пехотна рилска дивизия, чието седалище е Дупница, преобразява града в средище на решителна материална и морална подкрепа в борбата за освобождение и обединение и вече освободените хора – в освободители“.
Покрай установяването на щаба в града се построяват две казарми, Военната болница, Военният клуб, прокарват се водопроводи, припомня Маркова. Авторката акцентира и на приноса на командира на дивизията генерал Георги Тодоров.
Припомня и за претърпените поражения. По време на двете балкански войни загиват 176 000 българи. На фронта на Първата световна война са убити 63 000, а 101 000 наши предци умират от раните си. Националното обединение не се състои, с подписването на Ньойския договор България губи територии.
Въпреки това, авторката е убедена, че трябва да се гордеем с миналото си. Очаква в нашето днешно, неспокойно съвремие победоносните битки на безсмъртната 7-а пехотна рилска дивизия да генерират интерес и самочувствие сред много хора, израснали в района и околностите на Рила, Осогово, Колош и Пирин, и сред съграждани с подчертано отношение към недалечното ни минало.
Надява се книгата да стигне до млади хора, ученици и студенти и всички, “на които е свят идеалът за национална целокупност на българите, за любов и преданост към Родината, както и за повече близост, човечност, сърдечност и сплотяване между хората“.
Достойнствата на книгата посочи авторът на предговора доц. Теодор Дечев. Заради неотложен ангажимент той не присъства на събитието, но с него бе осъществена връзка по вайбър. Дечев беше категоричен, че изданието е голям успех за Емилия Маркова. Той каза, че трябва да сме благодарни на нейната изключителна работоспособност, способността й да издирва източници, да работи с архивите. Рецензентът определи книгата като непоколебимо ценна и полезна.
“В днешно време темата за войната като такава, а също и за историята на различните войни е изключително актуална. Книгата за 7-а рилска дивизия казва много неща, които да помогнат на днешното българско общество, имало щастието вече 80 г. да не знае какво е война, да се събуди от илюзията, която сънува, че войната е отживелица. Войната е на две крачки от дома ни, а Балканската война е водена от две от най-миролюбивите политически партии в целия период от 1879 до 1912 г.
Международните отношение далече не се ръководят само от рационални съображения и спомените от Междусъюзническата война, Първата световна война, както и това, на което сме живи свидетели, доказва последното твърдение. Ние можем да вярваме в разума, но никой не ни дава гаранции, че същият ще бъде приложен на практика в “живия живот“. Едва ли е нужно да се казва нещо повече…“, заявява доцентът.
Срещата с първите читатели – историци, учители, културни и читалищни дейци, бивши военни, ученици, предизвика размисли и въпроси – помним ли миналото си, признателни ли сме на предците си за пролятата кръв?
Запасният полковник Венцислав Пенев поиска Общината да отпусне средства за обособяване на стая на бойната слава във Военния клуб. Бившият командир на противотанков полк отбеляза, че книгата съдържа много непознати за дупничани факти, за което авторката заслужава адмирации. Препоръча ползването на консултант за терминологията, тъй като книгата е на военна тематика.
“Аз пък смятам, че тази книга не е учебник по военно дело. Поздравявам госпожа Маркова. Не останаха много писателите и краеведите в Дупница. Тя трябва и беше подкрепена от мен. Не е толкова важна военната терминология, книгата трябва да се гледа в контекста на Дупница – знаят ли нашите съграждани за Булаир, децата знаят ли историята на града?“, заяви председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов, който е помогнал финансово за отпечатването на книгата. Според него паметните плочи в града и селата, на които са изписани имената на загиналите във войните, не са достатъчно.
“Тук нямаме паметник на 7-а пехотна рилска дивизия, а в Дупница е бил щабът. Нямаме паметник на ген. Тодоров. Трябва да направим паметник, да направим така, че написаното да стигне до нашите деца в училищата, да ги научим на героичното минало, което ще им даде самочувствие да вървят напред“, подчерта шефът на местния парламент.
Събитието уважи зам.-кметът на общината Валентина Караганова, която връчи на авторката поздравителен адрес от името на кмета Първан Дангов. Поздравителен адрес имаше и от настоятелството на читалище “Ген. Георги Тодоров“.
“Препрочетох предишните книги на Емилия Маркова и се чувствам горд, че съм приятел на авторката на тези книги. Пожелавам й да продължава да пише, защото написаното остава“, каза Емил Панчев – бивш активист на КНСБ и бивш общински съветник от ГЕРБ в града.
Както писахме, “7-а пехотна рилска дивизия в борбата за национално обединение“ е седмата книга на Емилия Маркова. Тя е и издател на книгата, а редактор и коректор е Елка Колчакова. Изданието разказва за сформирането на Седма пехотна рилска дивизия и нейното участие в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Съдържа спомени на участници в събитията, много снимки, включително на архивни документи.
Освен от авторката, книгата бе представена и от гл. библиотекар в библиотеката на читалище “Зора“ Наталия Павлова. Срещата в новата Общинска художествена галерия започна с изпълнение на марша “Булаир“ на пианистката Мирай Бакир.
Юлияна КОЛЧАКОВА
Снимки: "Вяра", Читалищна библиотека "Зопа"
