Със страхотен гол за “Славата” Жоро Мариянов сложи край на кариерата си, Радомир го изпрати с овации

Футболистът: Време е да бъда баща, а и чакам второ момченце

България е страна, в която пари за футбол се дават заради различни странични изгоди

Георги Мариянов изигра последния мач в активната си кариера с екипа на “Струмска слава“ Радомир и го направи по най-подходящия начин – с красив гол, който накара трибуните да избухнат в аплодисменти. Клубът официално му благодари за отдадеността и характера, които показваше през годините, и му пожела здраве, щастие и благословени дни занапред.

Мариянов произнесе думи, които прозвучаха като равносметка и като откровение. Той призна, че е дошъл моментът да се раздели с футбола – миг, който никога не е точен и никога не идва навреме. Сподели разочарованието си от условията, в които спортът у нас често оцелява, от несигурните проекти, от клубовете, които фалират след няколко мача, от школите, създадени не за развитие, а за такси. Въпреки това подчертa, че нищо не може да отнеме любовта му към играта:

“Разбира се. Ето цитата, поднесен редакционно изгладен, без да бъде променяно съдържанието му:

“Това е страна, в която пари за футбол се дават заради различни странични изгоди: един, за да не влезе в затвора, втори – да му върви бизнесът, трети – да строи и т.н. Тази несигурност, отбори, които фалират след четири мача, школи, създадени единствено за такси, деца, които се занимават, защото трябва, а не защото искат… Всичко те кара да се разочароваш, но нищо не може да ти отнеме любовта към футбола. Двадесет и шест години – години на лагери, тренировки, контузии, приятелства, спомени, разочарования, победи, загуби, промоции, изпадания, титли… Този спорт, този живот, ме направи това, което съм днес.

Различни градове ми бяха втори дом – за ден, два, седмица, две, година или повече. Благодаря на всеки един човек, треньор и съотборник, когото срещнах през този си живот. Извинявам се на всеки, когото съм обидил, защото знам, че не бях от най-лесните характери. Мрънках, изисквах, защото винаги исках още и още – от себе си, от всеки. Време е вече да бъда бащата, мъжът, от когото семейството ми има нужда. Ще бъда там, ще бъда опора, каквато ми бяха те през всичките тези години и ме изтърпяха – мен и липсата ми. Тялото ми вече отказва за това натоварване, а очакваме второ момченце скоро. Искам да мога да тичам с тях и се надявам да успея да им предам тази любов към футбола, въпреки голямото разочарование от него.“

Мариянов благодари на всички треньори и съотборници, с които пътищата му са се пресичали. Извини се на тези, които някога е наранил, признавайки, че характерът му не винаги е бил лесен.

Преминал през множество български отбори, Мариянов остави следа навсякъде, където е играл. Той никога не беше просто част от групата. Беше от онези малцина, които постоянно търсят развитие, изискват повече от себе си и от всички около тях. Играч с характер на победител – все по-рядка фигура по родните терени.

“Струмска слава“ изпрати Жоро не само като своя футболист, а като човек, който вложи сърце и чест в играта. Клубът му благодари за всичко, което е дал, и му желае здраве, спокойствие и щастие в годините, които предстоят.

Снимка: фейсбук Жоро Мариянов