Ледниковите езера в Рила и Пирин растат

Внезапни преливания, които науката нарича GLOFs

Пирин и Рила винаги са изглеждали като стабилните, мраморно-сиви крепости на българската природа. Но под тази твърдост тече един съвсем различен ритъм — ритъмът на ледниковите езера, които реагират по-бързо от всякога на климатичните промени. Последните години температурите в региона се покачват по-бързо от средното за Европа. Ледниковите ниши се топят, старите морени се пропукват, а езера, които поколения туристи са гледали като символ на неподвижност, започват да се държат като живи организми.

И тук идва голямата тема, която световните климатолози вече приемат като един от най-опасните планински феномени на XXI век:

GLOFs — внезапни, разрушителни преливания на ледникови езера. А дали Рила и Пирин са вече в списъка на рисковите зони?

Какво представлява GLOF и защо тревожи учените?

GLOF (Glacial Lake Outburst Flood) не е обикновено преливане. Това е внезапно, експлозивно освобождаване на огромно количество вода, често след пропукване на морена, подриване на подледен канал или срив на нестабилен склон.

Този тип наводнения:

започват за секунди

изминават километри

могат да разрушат пътеки, мостове, горски масиви и водоеми

се случват без предварителни признаци за неспециалисти

Проблемът?

Климатът ускорява процеса. По-топлите лета → повече разтопена вода → по-голям натиск върху стените на езерата. Рила и Пирин вече показват същите сигнали, които в Алпите доведоха до няколко известни GLOF инцидента през последните 20 години.

Ледниковите езера в Рила и Пирин растат — бавно, но необратимо

Научни измервания от последните 30 години показват:

повишаване на водните линии на някои езера

разширяване на площта

промяна в моренните стени и седиментация

нестабилност при части от бреговете след периоди на обилно топене

Рила и Пирин са дом на повече от 180 ледникови езера, като част от тях имат специфични геоложки условия, които благоприятстват образуването на GLOF събития:

стръмни циркуси

стари морени без достатъчна скална структура

склонове, застрашени от свличания

канали, през които водата може да се ускори катастрофално

Езера като Окото, Муратово, Кременските и Василашките имат моренни участъци, които според експерти заслужават внимателен мониторинг.

Какво може да предизвика внезапното освобождаване на вода?

Преди години най-честите причини за подобни наводнения бяха редки и бавни процеси. Днес — не.

1. Бързо снеготопене след топли вълни
Пирин вече регистрира летни дни с температури, нетипични за над 2000 м. Снегът изчезва за дни, а не за седмици.

2. Валежни “бомби“
Кратки, но изключително интензивни валежи създават моментно претоварване на езерните “стени“.

3. Свлачища и падащи скални маси
Един голям блок, падащ в езеро, може да предизвика ударна вълна, която да разбие естествената му морена.

4. Слабите морени — ахилесовата пета
Стари седиментни стени, съставени от ронлив материал, могат да се разкъсат буквално за секунди.

5. Подземни канали и пропадания
Топящият се лед отваря празнини, които пренареждат вътрешната структура на езерните корита.

Ако се случи GLOF в Рила и Пирин — къде отива водата?

Тук идва драматичната част. Рила и Пирин имат много стръмни долини, които могат да ускорят водния поток до скорост, сравнима с лавинен откос. Долините на Ретиже, Демянишката река, Бъндерица и Каменица са естествени коридори, които могат:

да насочат огромни водни маси надолу

да засегнат туристически пътеки

да застрашат инфраструктура, хижи или горски участъци

да създадат вторични свличания

За щастие, населени места са достатъчно далеч, но това не означава, че рискът е пренебрежим. GLOF събития в Перу, Пакистан и Алпите показват, че подобни наводнения могат да имат зона на въздействие до 20 километра.

Какво казват моделите?

Глобалните модели показват, че Югоизточна Европа ще преживее:

по-дълги периоди с високи температури

по-силни валежи

по-бързо топене на снеговете над 2000 м

повече нестабилни дни в планинските масиви

Това означава едно:
вероятността от GLOF в следващите десетилетия се увеличава.

Нищо катастрофично не се случва утре. Но рискът се променя и Рила и Пирин трябва да бъдат наблюдавани научно, а не интуитивно.

Има ли система за ранно предупреждение в България? Понастоящем — не. Рила и Пирин разчитат основно на визуален мониторинг и периодични научни изследвания.

Съвременните системи за високорискови планини включват:

лазерни измервания (LiDAR)

сателитно проследяване на бреговата линия

датчици за налягане в морените

автоматично известяване при промяна на нивото

Подобна технология не е внедрена у нас, но се коментира в експертните среди./Източник : meteobalkans.com