Съученици от випуск ’75 на закритото училище “Васил Априлов“ в дупнишкото село Бистрица се събраха отново 50 години след завършването на осми клас. Те отпразнуваха юбилея на весело парти и с умиление си припомниха ученическите години. На емоционалната среща в дупнишко заведение 14 от общо 34-ма вече бивши осмокласници се повеселиха и сърдечно си споделяха истории от живота.
Събитието бе подготвено за около десет дни от преподавателката Иванка Ръждева и бившата директорка на ДГ “Калина“ Райна Хаджийска, които привлякоха още няколко съученици в организационен комитет. “Не беше трудно да се съберем, въпреки че бяхме голям клас от 34-ма ученици. Едно време имаше много деца. И сега в Бистрица има, но училище вече няма – и това е много жалко“, сподели Иванка Ръждева. Тя разказа, че е знае почти всички свои съученици по имена и номера, като само няколко първоначално ѝ убегнали от спомените, тъй като не ги е виждала в скоро време.
За съжаление, през годините девет души от класа са си отишли от този свят. Няколко съученици живеят в чужбина и не успяха да се приберат за срещата. “Организирахме всичко за десет дни. Тези, които са в чужбина, много съжаляват, че не успяха да дойдат“, каза Ръждева. Затова присъстващите решили на пролет, вероятно през май, да организират втора среща, в която да могат да се включат и отсъстващите.
Съучениците признават, че времето е оставило своята следа върху тях, но характерите си останали същите. “Честно казано, един от съучениците изобщо не успях да го позная.
Добре че беше с още двама-трима и по спомен реших, че това трябва да е той. Беше се променил много. Но по характер всички сме си останали почти същите“, сподели Ръждева. Тя си припомни с усмивка и за “шегаджията на класа“: “Като дете беше душата на компанията – и сега е същият.
Въпреки изминалите години и ясните физически промени при всеки от нас, през погледа му на шегата и приповдигнатото настроение, всички бяхме хубави, всички бяхме прекрасни ".
Срещата е преминала с много смях, но и с щипка тъга, породена от житейските трудности, сполетели някои от бившите съученици. “Може би точно това – осъзнаването колко е кратък животът – накара много от нас да дойдат“, каза още Ръждева.
Любопитен факт е, че петима от 34-мата съученици са избрали учителската професия – сред тях Райна Хаджийска, както и трима прогимназиални и един начален учител. Спомените за училището са запазени живи. “Училището беше много хубаво, а и самото село е красиво. Бяхме голям клас – много характери, много емоции. Всеки си спомни някоя пакост, защото учителите ни наказваха строго, да си знаем“, казва Ръждева.
Публикуваната във фейсбук снимка от срещата на випуска предизвика десетки реакции и вълнуващи коментари: “Някога Бистрица имаше училище… и то какво! Имаше прекрасни учители!“, “Браво, че се събрахте след 50 години! Бъдете здрави и продължавайте традицията“, “Дълголетие на випуск 1975!“
Срещата завърши с обещание – че следващата пролет всички отново ще бъдат заедно, за да продължат историята на своя клас.
Силвия Кацарова
--700.jpg)
