Дюлята като природен защитник срещу грипа

Плодът трябва да присъства във всяко семейство

В условията на предизвикателствата, които зимата поставя пред  здравето ни и настъпването на грипа, все по-актуално става използването на природни средства за подпомагане на организма. Сред тях дюлята заема особено място – плодовете й могат да се консумират под формата на компоти и чайове, като семенната кутийка съдържа високо количество антибактериални вещества, оказващи благотворно и бързо въздействие при възможно заболяване. Затова пише 90-годишният Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци. Като дългогодишен учител и съавтор на учебника по “Овощарство“, авторът на статията споделя своя опит в отглеждането и практическата употреба на дюлята:

“ В момента, в условията на повишен риск от нови грипни заразявания, е необходимо да се предприемат профилактични мерки. Един от най-бързите и безопасни начини е използването на компоти и чайове от плодовете на дюлата. Семенната ѝ кутийка съдържа най-голямо количество антибактериални вещества, които ефективно и бързо подпомагат оздравителния процес при евентуално заболяване.

От известно време по радио “Христо Ботев“, в предаването “По първи петли“, наред с красивите народни песни се отразяват актуални събития, поздравления и полезна информация, които служат като своеобразна обмяна на опит за слушателите. Особено впечатляващо е, че в редица села в страната, освен религиозните празници и събори, се отбелязват и празници, носещи имената на плодове или зеленчуци, характерни за района. Сред най-известните такива чествания са тези, свързани с дюлята и тиквата в Разградския район, райската ябълка в Старозагорско, фасула в Смолянско, черешата в Кюстендилско и картофа в Самоковско.

На тези празненства, които с годините се превръщат в традиция, освен веселата част с участието на множество хорове и танцови колективи, се организират и изложения, както и базари на произведените продукти. В основата на тези прояви стоят хранителните и лечебните качества на плодовете и зеленчуците, както и възможността те да се консумират пресни. Освен за прясна употреба, продуктите намират приложение и в консервната промишленост, винопроизводството и могат да се предлагат както на вътрешния, така и на международния пазар.

Широката популярност, която тези чествания придават на плодовете, зеленчуците и гроздето, се използва и за внедряване на нови технологии в производството им. Това от своя страна подпомага възстановяването на населението в села с намаляващи функции. Примери за такива села в Благоевградския район са Баница и Св. Богородица, където млади семейства, завърнали се от гурбет, утвърждават ранно оранжерийно производство на няколко реколти зеленчуци годишно.

Концентрацията върху малка площ за отглеждане на зеленчуци осигурява финансова възможност за задоволяване на нуждите на младите семейства и създава предпоставка за развитие на училища, читалища, търговски предприятия и други обществени институции в съответните населени места.

Като дългогодишен учител по овощарство, лозарство и зеленчукопроизводство в селско-стопанския техникум в гр. Кюстендил, пред мен стоеше задачата да следя и анализирам резултатите от подобни чествания. Всичко това създаде предпоставка, а може би и задължение, научната и практическата дейност в моята специализация да бъде популяризирана отново.

В условията на новите икономически закономерности при стопанисването и използването на плодородната земя, ми доставя удоволствие уроците, които съм изнасял пред учениците, да предложа и на по-широка аудитория. Това ме връща към годините на младостта и ми дава радостта да бъда съпричастен, макар и вече на 90 години, в популяризирането на овощните видове.

Тези видове имат висок коефициент на икономическа ефективност при отглеждането на овощните и зеленчукови насаждения, при условие че почвените и климатичните условия са подходящи за тяхната специализация и концентрация. В настоящата статия, в която ще използвам информация от учебника по “Овощарство“ (Земиздат, 1991 г.), на който съм съавтор, ще бъда щастлив, ако хората, търсещи достоверна информация, се възползват от нея.

В публикациите, които досега съм публикувал във вестниците и радиото, съм получил благодарствени писма и телефонни обаждания от цялата страна. Много читатели са се възползвали от съветите и са внедрили отглеждането на различни овощни видове в своите дворни места и обработваеми имоти.

Предлагам методичната единица ДЮЛЯ на вашето внимание и ще се радвам, ако макар и накратко споделите вашите впечатления.

Дюля (Cydonia oblonga)

За произхода, разпространението и значението на дюлята е важно да се знае, че тя произхожда от Средна и Мала Азия и от района на Средиземно море още преди 4 000 години. От латинското ѝ наименование се разбира, че дюлята е била застъпена и на полуостров Крим, в град Сидона.

В България дюлята е слабо разпространена и заема около 0,8% от площите, заети с трайни насаждения. Най-често се използват дворните места или периферията на овощните насаждения за нейното отглеждане. По отношение на заетостта на работна ръка дюлята изпреварва много други овощни видове, включително и със средните добиви от декар. За разлика от другите овощни насаждения, при дюлята алтернативното плододаване е почти изключено.

Прясната консумация на плодовете е слабо застъпена, а съхранението им през зимата е ограничено до 2–3 месеца. Поради това дюлята се използва предимно в консервната промишленост – за компоти, нектари, сладка, мармалади и плодови сокове. В последно време плодовете ѝ намират приложение и за производство на ракия. Във фармацевтичната промишленост се използват за приготвяне на желирани бонбони, които се смучат при кашлица и болки в гърлото.

Анжерската дюля се използва и за вкореняване на едногодишния прираст чрез вертикално загрибване с пръст, което позволява облагородяване на други сортове.

Тези подлошки се използват и за облагородяване на много сортове круши, които встъпват рано в плододаване.

Що се отнася до биологичните особености на дюлята, цъфтежът ѝ настъпва след преминаването на екстремни застудявания и слани, което я прави много устойчива на климатични аномалии. Благодарение на това тя редовно плододава. Цветовете на дюлята могат да бъдат самофертилни или самостерилни; при самостерилните сортове е необходимо да се отглеждат в непосредствена близост до сортове-добри опрашители.

Дюлята е по-слабо студоустойчива в сравнение с ябълката и крушата, но притежава по-добра възстановителна способност. Тя понася горещините много по-добре от студа, което се обяснява със способността на листната ѝ маса през топлите часове на деня да изпуска по-малко водни изпарения.

Най-характерните болести по дюлята включват загниване на завръзите, кафяви петна, късно кафяво гниене, ръжда, меко гниене и горчиви ядки. Сред най-честите неприятели се открояват крушевият агриус, миризливият дървесинояд, вишневата листна оса, мъхнатият бръмбър, ябълковият плодов червей и източният плодов молец.

За растителна защита се препоръчва използването на комбинирано третиране с подходящи фунгициди и инсектициди, като се следват най-уязвимите периоди в развитието на болестите и неприятелите. Необходимо е да се отбележи, че пазарът на химическите препарати ежегодно се обновява, което се налага поради възможността за резистентност на гъбите, бактериите и неприятелите към препарати, използвани многократно. Затова при закупуване на препарати е важно да се търсят актуални и ефективни продукти.

Във връзка с растителната защита предлагам да се ползва следната таблица* за комбинирано третиране с най-подходящите фунгициди и инсектициди. Длъжен съм да ви уведомя, че ежегодно на пазара се появяват нови химически препарати. Това се налага, тъй като продължителната употреба на един и същи продукт може да доведе до резистентност на гъбите, бактериите и неприятелите към препаратите, които са използвани многократно. Затова винаги търсете актуални препарати в селскостопанските аптеки. Табличката за борба с болестите и неприятелите съм изготвил във връзка с най-уязвимите периоди в развитието на болестите и неприятелите по дюлата. Дюлата е овощен вид, потребен за всяко семейство, защото изисква малко грижи за отглеждането й, а потребителските и лечебни свойства особено през зимния период налагат найното търсене”, пише 90-годишният агроном Милчо Спиров.

Таблица*