От Жмуньо и Костахуйта до “европейските шампиони на Южна Америка“: Светът според Димитър Пенев
Днес, ден след като ни напусна великият Димитър Пенев, България си спомня за него не само с историческите победи на терена, но и с усмивката, която винаги предизвикваше. Стратега от Мировяне беше майстор на късия пас и на още по-късия, но поразяващ лаф. Той не просто говореше – той “рисуваше“ футбола с думи, които никой друг не смееше да използва.
Припомняме си неговите най-незабравими бисери, които остават в златния фонд на българския дух:
За тактиката и математиката: “Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3.“ (След като му е направена забележка, че така играчите стават 12, Пената отвръща): “Абе сега ще играем или ще броим?“
За разузнаването на “Атлетико“ Мадрид: “Испанците от Атлетико са опасни! Особено онова, къдравото, Киков (б. р. Кико). Имат и бразилче - Жмуньо (б. р. Жуниньо), който направо скрива топката. Затуй, получим ли записите, ще ги разузнаем подробно. Лулчев, не ми се прозявай, щото оня дингил - къдравото, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде.“
За персоналното пазене на “Парк де Пренс“: – Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.р. всъщност Златко Янков) ти ще си с Кантона. – Ама те са един и същ човек! – Тогава двамата ще се разберете някак си.
След 1/2-финала с Италия на Мондиал '94: “Златков, що така му даваше на Баджо да прави каквото си поиска с топката? Да не ти е баджанак?! Насо (б.р. - Наско Сираков), ти добре изработи дузпата, ама онзи Костакурта ли е, Костахуйта ли е, само във врата ти дишаше...“
Географските открития на Стратега: “Знам ги много добре. Там са Марадоната и Кинаджи (б.р. Каниджа). Те са европейски шампиони на Южна Америка.“
За разузнаването на Мексико: “Г-н Пенев, как смятате да неутрализирате най-добрите играчи на мексиканския тим Луис Гарсия и Аспе?” Следва култов отговор: “Лесно. И тримата ги познавам отлично от записите, които им гледахме! Луис е най-техничен, а Гарсия и Аспе са бавни, но играят с умисъл.“ (б.р. Луис Гарсия е един човек).
За вечното му завръщане: “Аз треньор отново? Не виждам какво лошо! Йохан Кройф почина, а после стана треньор на Каталуния.“
За представянето на Трифон Иванов в ЦСКА: “Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Абе не знам дали е Иван или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях.“
За парите и собствениците: “Митал, Питал, това е - няма пари! Какъв началник ни е тоя, като никакъв не се е вясвал. Аз, ей сега, ако го срещна на улицата, няма да го позная. Помня само, че беше едно мургаво и ниско, друго не помня...“
За режима в САЩ '94: “Не трябва да се хващаме за секса първо. Минаха 15 години. Нека нашите привърженици да знаят, че в САЩ футболистите бяха с жените си. Това бяха жените, а не гаджета. Не е важно, че е имало басейн. И през 1970 г. в Мексико бяхме в басейна, но завършихме на 16-o място от 16 отбора.“
За противниците близнаци: “Не са нищо особено. Имат само двама нападатели, близнаци. Единият е на 26 години, другият на 27. С тях трябва да се внимава.“
За смяната срещу Албания: “Закъснях с промените. Видя се влизането на тези двамата (б.р. Благой Георгиев и Чавдар Янков) и на ония третия (б.р. Христо Йовов). Трябва да благодаря на Жоро - вратаря (Георги Петков), който спаси дузпа и още 1-2 гола.“
За шведите и феновете: “Срещу студените швеци ще ни е трудно, ама аз мисля, че все някак си ще ги пробием. Длъжни сме, иначе феновете ще пробият мене...”
За селекцията в националния отбор: “За какво ми е център-халф, като си имам четирима? Това са Илиев и Тунчев от ЦСКА и Пажин от Левски (б. р. Томашич). Отделно имам високия от Литекс (б. р. Пламен Николов), а и оня, дето не го пускат да играе в Левски (б. р. Топузаков). Караславов заради това в националния не го викам. На много хора звъня, но това не значи нищо.“
--800.jpg)
