Скоро дългогодишният началник на Държавния военен архив ще празнува 90-и юбилей
Румен Руменин, родом от кюстендилското село Шишковци, е историк и дългогодишен началник на Държавния военен архив, чиято професионална и човешка отдаденост оставя трайна следа както в България, така и зад граница.
Автор на редица ценни трудове, сред които “Офицерски корпус в България“, “Българското опълчение 1877-78 г.“ и “Летящите крепости над България“, той предоставя на поколенията достъп до безценни исторически документи и помага на американски семейства да открият тленните останки на загинали летци от Втората световна война.
От ученическите си години в родното село до зрелите си години в службата на архива, Руменин демонстрира трудолюбие, прецизност и скромност, съчетани с дълбока човечност и любов към живота.
Неговата личност и дела показват, че истинската стойност на човека се измерва не с материалното, а с моралните и духовните качества, които оставя като наследство за бъдещите поколения. За всичко това и свои спомени от ученическите години с бившия началник на Военен архив - Румен Руменин разказва в следващите редове общественикът от кюстендилското село Шишковци – 91-годишният Милчо Спиров:
“Благодарение на Румен Руменин американски семейства успяха да открият тленните останки на загинали летци над България през Втората световна война.
Често минавам покрай сградата на ОУ “Андон и Стойна Виячеви“ в родното ми село Шишковци, където завърших прогимназия. Това ме връща към годините, изживени с моите съученици и любими учители. Един от най-скъпите ми спомени е първият учебен ден и първото сядане на ученическия чин. Още тогава забелязах момчето до мен – син на офицер, което беше с една година по-малко от останалите в класа.
Външният му вид, поведението и начинът, по който говореше, оставиха трайно впечатление върху мен и всички мои съученици. С всеки изминал ден усещането се утвърждаваше – Румен беше пример, на който всички искахме да приличаме. Дори сега, в юношеските, младежките и пенсионерските си години, той продължава да вдъхновява мечти, мисли и творчество.
Румен Руменин, авторът на нашумялата покрай войната в Украйна книга “Летящите крепости над България“, която щедро подарява на всички желаещи в родното си село Шишковци, е роден на 27 март 1936 г. в семейството на Крум и Рени Руменини. След Шишковци семейството се премества в град Видин, където баща му служи като армейски офицер, а по-късно – в София, където е назначен за преподавател във Висшето военно училище.
Професионалният път на Румен е оформен с помощта на родителите му и художника Владимир Димитров-Майстора, близък на семейството.
В спомените си Румен разказва за многократните им гостувания и разговори, които му позволявали да наблюдава скромната квартира на Майстора и да се учи на изкуство и дисциплина. В последните класове на гимназията художникът се опитвал да открие заложби в Румен, като му позирал и след това давал обективна рецензия на рисунките му.
При неуспешни опити самият Майстор правел поправки и го насърчавал: “Човек може да израсне като гений в професията си с 5% талант и 95% труд.“
Въпреки усилията си, Румен не успява да се класира в Художествената академия, но това не спира неговата решимост и любов към знанието и историята.
По-късно Румен постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски“, където завършва история. Като историк той работи дълги години в Министерството на отбраната, а благодарение на професионализма, трудолюбието, упоритостта и последователността си достига до поста началник на Държавния военен архив.
В този период Румен събира и систематизира огромно количество материали, необходими за бъдещите поколения. Той издава седемтомно издание със заглавие “Офицерски корпус в България“ (1966 г.), в което са събрани имената на всички военнослужещи от 1878 г. до съвременността, с подробни данни за постъпването им на служба и прекратяването на офицерските им задължения. Това издание остава изключително ценно за изучаването на българската военна история.
Румен Руменин е автор и на друга значима историческа книга – “Българското опълчение 1877-78 г.“, а през 2009 г. поднася на българската общественост последното си издание – “Летящите крепости над България“.
Всеки, който е чел тази книга, не може да не се възхити на богатството ѝ както историческо, така и художествено.
“Летящите крепости“ придобива популярност не само в България, но и в САЩ и Великобритания. Дори губернатор на един от американските щати предлага на автора едномесечно гостуване в страната, но скромността на Руменин не му позволява да приеме поканата.
Професионализмът и прецизността му обаче имат огромно практическо значение – благодарение на изследванията и архивните материали, американски семейства, потомци на загинали летци над България през Втората световна война, успяват да открият тленните им останки.
Те са идентифицирани по пръстени, часовници и други лични вещи, което позволява на близките да приберат костите на родна земя и да отдадат последна почит на загиналите.
В знак на благодарност за точната и навременна информация, близките на загиналите американски летци предлагали на Руменин материални и парични награди. Високият му морал и възпитание обаче не му позволяват да се възползва от тях. Същото се отнася и до богатия архив от кореспонденцията с Владимир Димитров-Майстора, съхранен от семейството му – ценен материал, който би могъл да бъде използван за лична облага.
Баща му, полковник Крум Руменин, има своята историческа роля като първият българин, пренесъл олимпийския огън през 1936 г. за Олимпийските игри в Берлин. Семейството пази като спомен от това събитие специална метална гравирана поставка от олимпийския фестивал, проведен тогава.
Годините, прекарани в Държавния военен архив, оставят в живота на Руменин незабравими спомени. След пенсионирането си той се връща в родното си село Шишковци, заедно със своята майка – бивша хористка от хоровата капела “Светослав Обретенов“.
Промяната от столичния живот към спокойствието на малкото, но исторически значимо село не се отразява негативно на Руменин.
Съселяните бързо свикват с високата му фигура, орловия нос, голото теме и особено с бавната, загадъчна походка. За разлика от мнозина, които бързат да приключат работата в градините си, той върви спокойно, винаги заобиколен и защитен от своите любими кучета.
Трудно е да се опише пълноценно този широко скроен човек.
С любовта си към всяко живо същество, Румен се отличава от мнозина свои съвременници и носи редки човешки добродетели. В него няма място за сприхавост, злоба, завист, егоизъм или алчност – те са несъвместими с неговата природа. Достъпността и хуманността са черти, които го определят и очертават неговия характер.
Бялата, спретната къщурка, където е роден, е обрамчена от трите най-високи бора в селото и сякаш пленява със своята романтика. Тук царят тишината, чистият въздух, песните на птиците и зеленината на храсти и дървета, които придават на мястото почти приказна атмосфера. В двора е построена малка къщичка, в която в хармония съжителстват пойни птици, папагали, различни породи декоративни зайчета, котки и кучета.
Такава хармонична симбиоза между хора и животни е рядкост дори в зоологическа градина или парк. За да се постигне, е необходимо да познаваш езика на животните и птиците, техния начин на живот, физиология и поведение.
В съвременния забързан свят, където материалните ценности доминират, личности като Румен Руменин със своята човечност, благородство и щедрост се открояват и показват, че съществува и друг, нематериален начин на живот. Нека поколенията се вдъхновяват от неговия пример и уроците в книгите му, за да станат борци за мир и духовно обогатяване.
Като дългогодишен представител на Държавния военен архив, Румен Руменин изпълни професионалните си задължения с безупречност. Той ни завеща, че всички събития, свързани с военни конфликти, трябва да бъдат предадени на поколенията така, че насилието и войнолюбивостта да бъдат осъдени от историята, а летописните книги да се изпълват с примери за мир, разбирателство и сътрудничество между народите.
Скоро моят приятел от детските години ще отпразнува своя 90-годишен юбилей. Нека му пожелаем здраве, а творческият заряд, който му е позволил да реализира най-съкровените си мечти, да го съпътства и през следващите години до неговия 100-годишен юбилей”.
--700.jpg)
