Шишковци почете 82 години от смъртта на дедо Андон Виячев – благодетел и духовен стожер на кюстендилското село. Споменът за него и делата му остават живи в паметта на местните жители. Дедо Андон е поканил великия художник Владимир Димитров–Майстора да твори в Шишковци, дарил е значителни средства за построяването на железопътна гара и училище и е подпомагал социално слаби семейства…Той е оставил след себе си пример за щедрост, обществен ангажимент и любов към културата и духовността на своя край.
Днес обаче дарените от него сгради са изправени пред занемаряване и бюрократични пречки. Ето какво пише общественикът и поет от Кюстендил Георги Славчев:
“Навършиха се 82 години от както ти, дедо Андоне Виячев, се пресели в отвъдното. Почетоха те с панихида твоите съселяни–шишковчани. Колективната памет не е забравила как някога ти покани като личен приятел в селото им великия Рисувач Владимир Димитров–Майстора и той живя и твори 26 години в този "рай на земята с център село Шишковци", както самият той е казвал.
Колективната памет не позволи да бъде изтъркана от превратностите на времето истината за онези 2 милиона златни лева, които ти даде, за да се построи малка и кокетна железопътна гара и голяма училищна сграда, да се дават от лихвите върху тези дарени 2 милиона лева парични помощи на социално слабите семейства.
Колективната памет на шишковчани има достатъчно основания да подхранва гордостта им, че ти си живял, дарувайки, дарявал, живеейки и кметувал, всестранно помагайки. Вперил си взор заедно с твоята достолепна съпруга баба Стойна от картината на Майстора, наречена накратко "Семейство" и гледаш сеира на една държава, за която пукната пара не струват културно–историческите ценности, които съхраняват и пренасят към бъдещето материално–духовната цялост на хората, живеещи в същата тази държава!?
Железопътната гара, в която Владимир Димитров–Майстора, подрежда първата си шишковска изложба бе "бракувана" от наследника на БДЖ – НКЖИ и в последствие извадена от тези активи. Но няма отдавна вече гара Шишковци – има необслужвана спирка Шишковци в селото, което някога, по време на англо–американските бомбардировки през 1944 г. е приютило евакуираното Министерство на транспорта на България и самия забележителен министър Борис Колчев в къщата на фамилия Миленски срещу църквата. Днешната гледка към и в сградата на "бракуваната" гара, дарена от теб, дедо Андоне, е жестока и неописуема словесно...Но фотоапаратът е безмилостно обективен!
Другото ти крупно дарение, дедо Андоне – училището, носило гордо името "Андон и Стойна Виячеви" има нерадостната съдба на стотици училища в България. Преминало през бракосъчетаване с дом–интернат (не интернет!), накрая явно то също е "бракувано" като гарата. И сега красивата просторна сграда изглежда зловещо–тъжно, защото въпреки демографския срив би могла да се възроди с нова функция или просто да се поддържа в приличен вид заедно с прилежащия двор, в какъвто вид са училището (също закрито) и дворът в родното място на Свети Иван Рилски – село Скрино.
И днешното шишковско (за разлика от някогашното работещо) училище не подлежи на описание с думи, затова на помощ се притече фотоапаратът.В Европа, дедо Андоне, в добре познатата на тебе Европа, металургични фабрики отпреди 100 години (имам предвид провинция Саарланд в Германия) се реставрират и пускат в действие за атракция – защо шишковската гара да не се превърне в нещо, свързано с Майстора и следовниците му, например малка изложбена зала, каквито в София има над път и под път. И защо училището да не се превърне ако не в хоспис, то в нещо, свързано с духовността, например ваканционна школа с всички нормални условия за извънучилищно развитие на талантливи деца, каквито страната ни има в изобилие!
Ех, дедо Андоне – да беше жив, та да видиш сегашното състояние на твоите дарения и да се чудиш и маеш каква нечувана тромава бюрокрация с коварството на тресавище не позволява мърдане на нещата в желаната добра посока! Едничко само сдружението "Възход на село Шишковци" прави ту благотворителни базари, ту други събития за набиране на средства, но как да ги вложи тези минимални средства, като е с вързани ръце относно статута на така наречените от чиновниците обекти – гара и училище!”
Снимки: Личев архив
--700.jpg)
