Вдъхновяват ме лекарите, които поставят човека на първо място, сподели 12-токласничката
Интересът ми към медицината като наука се породи от моя дядо, който беше ветеринар
ПМГ “Яне Сандански” е моят втори дом, там научих най-ценните уроци
Станимира е от онези млади хора, които вдъхват надежда и увереност в бъдещето. С ясна цел, постоянство и силна мотивация тя печели първото място в престижните годишни награди на фондация “Гален Темелков“ – “Пътят на Хипократ“, насочени към ученици с мечта да посветят живота си на медицината.
Отличието е признание не само за високите ѝ постижения, но и за ценностите, които я водят – стремежът да помага, да се развива и да върви уверено по пътя на призванието си.
Станимира Василева е ученичка в 12. клас на ПМГ “Яне Сандански“ в Гоце Делчев. Нейното отличие е в категория “Кандидат-студенти по медицина“ за учебната 2025/2026 година.
В конкурса участваха кандидати от цялата страна, които преминаха през двуетапна селекция, включваща предварителен подбор и финално интервю пред комисия от утвърдени лекари и изявени професионалисти с принос в медицината. С отличната си подготовка, ясната аргументация и силната лична мотивация Станимира Василева успя да впечатли журито и заслужено да получи най-високото отличие в своята категория.
В това интервю за вестник “Вяра” тя разказва за пътя към успеха и за мечтата да бъде лекар, който поставя човека на първо място.
- Станимира, поздравления за високото отличие. Какъв беше пътя ви към първото място в “Пътят на Хипократ”?
- Благодаря! Радвам се, че имам възможност да разкажа за своя успех. Пътят ми към първото място в Годишните награди на Фондация “Гален Темелков” - ,,Пътят на Хипократ” премина през участие в отделните етапи на конкурса с подготовка и мотивация. За мен най-важното нещо беше да представя дейностите, с които се занимавам в училище и извън него, да разкажа за състезанията, олимпиадите и конкурсите, в които съм участвала, както и за подготовката си за кандидатстване.
През цялото това време опорна точка на дейностите ми беше моята голямата детска мечта - да се занимавам с медицина, поради което реших да кандидатствам за наградата ,,Пътят на Хипократ”.
- Очаквахте ли да постигнете такъв страхотен успех? Имахте ли представа с колко други ученици се конкурирате в своята категория?
- Силно вярвам, че усилията винаги дават резултат. Когато описвах постиженията си в училище, както и проектите, с които се занимавам, в първия етап от кандидатстването, вярвах, че Комисията ще бъде впечатлена. Но в България има много талантливи млади хора, затова се надявах да се откроя с нещо сред останалите силни кандидати. Явно се е получило. Именно това прави отличието толкова ценно за мен.
Фондация ,,Гален Темелков” провежда конкурс за награда за кандидат-студенти в медицински университет или колеж в страната - ученици от цяла България в 11 и 12 клас, подготвящи се за кандидатстудентската кампания в МУ, имат възможност да кандидатстват за отличието. След първи кръг се избират седемте кандидати, получили най-висок брой точки и с тях се провеждат интервюта.
- Как премина финалното интервю с комисията от лекари, на какви теми разговаряхте и кое от разговора ви развълнува най-силно?
- Бях развълнувана за интервюто, което се проведе онлайн, тъй като не знаех какви въпроси да очаквам. Комисия от Фондацията ми задаваше въпроси, свързани с мотивационното ми писмо и дейностите, с които се занимавам. Членовете бяха наистина впечатлени от факта, че разработвам собствен проект и от бъдещите ми цели. Интервюто беше наистина вдъхновяващо, тъй като журито отделяше внимание не само на знанията, но и на ценностите на кандидата.
- Получихте ли конкретни съвети от журито, които да следвате в бъдеще?
Получих наистина важни съвети, като това да продължавам да бъда толкова целеустремена, да следвам смело мечтите си, но най-важното - да запазя стремежа си да помагам на хората.
- Според вас с какво успяхте да впечатлите и заинтригувате журито?
- Мисля, че със своята искреност, с ясната си мотивация и с желанието си да бъда един истински добър лекар и човек, както и с всички дейности, с които се занимавам.
- Какво означава за вас това отличие и как то би се отразило на бъдещия ви избор и насока за кариера?
-Това отличие значи много за мен и съм благодарна на Фондация ,,Гален Темелков” за признанието. То ми дава увереност, че съм поела в правилната посока. Възхищавам се на дейността им и на това, че подкрепят младите таланти на България да се развиват и да вярват в себе си.
Наградата ме насърчава още по-целеустремено да следвам мечтата си - да се реализирам в медицината и да се развивам като отговорен и отдаден специалист.
- Как се подготвяхте за конкурса?
- Подготовката ми за първия етап включваше попълване на заявление за кандидатстване, в което се изискваше учениците да представят успеха си за учебната 2024/2025, извънучебните дейности, в които участват и писане на мотивационно писмо.
- Кога и как се появи интересът ви към медицината?
- Интересът ми към медицината се появи още в ранна детска възраст. Винаги съм възприемала лекарите като хора, които носят огромна отговорност и имат реална способност да променят човешки животи. С времето осъзнах, че това не е просто професия, а призвание. Интересът ми към медицината като наука се породи от моя дядо, който беше ветеринар.
- Кой или какво Ви вдъхновява в областта на здравеопазването?
- Вдъхновяват ме лекарите, които работят с отдаденост, въпреки трудностите, и поставят човека на първо място. Една от най-вдъхновяващите за мен фигури е доктор Збигнев Релига, извършил първата успешна трансплантация на сърце в Полша.
- Какво Ви мотивира да кандидатствате медицина?
- За мен един живот е истински стойностен, когато човек помага на хората. Това е моята голяма мечта - да давам надежда на отсрещния и да върша добро за обществото.
- Как си представяте себе си след години – какъв медик бихте искали да бъдете?
- Искам да бъда отговорен и отдаден лекар, който работи с уважение към пациентите и професията.
- Вие ще бъдете абитуриентка – какви са най-хубавите спомени, които ще ви останат от ПМГ “Яне Сандански”?
- За мен ПМГ не е просто институция - това е моят втори дом. В моето училище съм получила едни от най-ценните уроци, не само по учебните предмети, но и още по-важни такива - уроци за живота.
Училището ни ме вдъхновява, възпитава на традиции, ценности и иновации. Най-хубавите спомени, които ще запазя от гимназията, са забавните моменти с приятели, емоциите от състезанията и олимпиадите, всички победи и уроци, които съм получила и са ме изградили като личност.
- Има ли преподаватели, които да са оставили траен отпечатък във вашето развитие през годините?
- Да, има преподаватели, които са оставили траен отпечатък в развитието ми – най-вече учителите ми по химия и биология, които имаха ключова роля в разрастването на интереса ми към тези науки, а впоследствие и към медицината.
Те не само ми дадоха знания, но и повярваха в мен, за което съм много благодарна.
- Какво си пожелавате?
- Пожелавам си здраве, упоритост, никога да не губя вярата си и да успявам да сбъдвам мечтите си въпреки трудностите в житейския път.
Снимки: ПМГ “Яне Сандански”/Фондация "Гален Темелков"/Foundation Galen Temelkov
Силвия Кацарова/вестник "Вяра"
--700.jpg)
