Честваме паметта на свети мъченик Трифон.
Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на трети век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място. когато Деций станал император, той започнал жестоко преследване на християните, защото те отказали да почитат императора като божество и не искали да се кланят на езическите богове. Бил заловен и дейният християнин и лечител Трифон. Отвели го под стража в град Никея и го изправили на съд пред проконсула на Изтока Клавдий Аквилин.
Трифон смело изповядал вярата си и решително отхвърлил предложението да принесе жертви.
Накрая бил осъден на смърт чрез обезглавяване. Но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.
Днес е първата неделя от четирите подготвителни недели за идващия Велик пост и на литургията се чете евангелската притча за митаря и фарисея.
Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го отбелязваме по нов стил на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. По традиция на този ден рано сутрин се меси обреден хляб. Сготвя се също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклица вино и тръгва към лозето, за да го подреже. В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите: “Колкото капки, толкоз коли грозде!”
--700.jpg)
