Други станаха лостовете към постовете, на върха се настаниха безпобедници, смята бившият народен представител от Кюстендил
Общественикът и бивш народен представител от Коалиция за България в Кюстендилско Иво Атанасов публикува свой анализ, свързан с процесите в БСП и предстоящия конгрес на партията.
“Острието на левицата” в 36, 37, 39 и 40 –то Народно събрание се връща във времето назад и прави дисекция на процесите, довели до състоянието на структурите преди провеждането на партийния форум на 7 и 8 февруари. Конгресът трябва да избере нов председател на червената партия.
Публикуваме целия коментар без редакторска намеса
“Не съм гласувал за Зафиров. На втория тур задрасках и него, и Гуцанов. И не го поздравих след избирането му. Бях наясно какво ще се случи и не исках дори с най-невинното ръкостискане да се впиша в събитията, довели до предстоящото ново заседание на конгреса. А когато видях делегати, които две денонощия ми говореха срещу него, как накрая се втурнаха не просто да го поздравяват, а горещо да го прегръщат, се почувствах зле от двуличието и излязох от залата.
Същевременно не съм съгласен всички стрели да се насочват към Зафиров. Нито е справедливо, нито е полезно. Неведнъж сме стоварвали цялата вина върху последния председател, но това никога не ни е помогнало. Напротив, пречи ни да вникнем в зародиша на негативните процеси, да проследим развитието им през годините. Вторачването само в последния епизод няма как да е продуктивно. Смяната на Нинова с човек от обкръжението й почти не промени ситуацията. А ако така подходим и към поста на Зафиров, пак ще получим още от същото. Твърде вероятно е това да се случи, защото новото заседание на конгреса ще бъде със старите делегати.
В началото на прехода социалистите бяха дейни, партийните събрания и срещите с избиратели преминаваха бурно, задаваха се тежки въпроси, изказваха се неудобни мнения, да си спомним и денонощните пленуми на “Позитано” 20. Да, високата активност беше породена от дивото време на репресии по партиен признак и масови уволнения на политическа основа, в което редовите членове се отнасяха към БСП като към свой защитник. Но имаше и още нещо, и то твърде важно - вътрешнопартийната демокрация функционираше. Това направи възможно човек от низините като мен да стане водач на листа.
В опитите да бъде издигнат друг кадър в Кюстендил за пет дни бяха организирани три пленума, но другарите с изказвания и гласуване отстояха моята кандидатура. На последвалото утвърждаване в София Луканов с целия си авторитет реши да наложи свой фаворит начело на кюстендилската листа, но това не повлия на членовете на Висшия съвет и те гласуваха за мен. Подобен беше пътят към парламента на доста тогавашни кадри, с които БСП печелеше победи.
Днес това е невъзможно. По-голямата част от бившата номенклатура, особено от висшата, стъпи здраво в пазарната икономика. Бизнесът премина от монопартийност към взаимодействие с повече партии, подпомага финансово кампаниите не само на управляващите, но и на част от техните опоненти, та който и да победи в изборите, вратата към обществените поръчки и еврофондовете да си стои отворена.
В променената ситуация негативните процеси в БСП се завихриха с пълна сила. Изоставени бяха носещите успех принципи и критерии за подбор и развитие на кадрите. Статутът на червения политик вече не зависеше от това, дали умее да постига победи, или реди загуба след загуба.
Други станаха лостовете към постовете. На върха се настаниха безпобедници, които се дразнеха дори от припомнянето на факта, че в съвсем близкото минало БСП можеше да печели избори. Стига с тези победи, казваха, друго време беше. Да, времето беше друго, но в същото това друго време някои постигаха високи изборни проценти, а други се проваляха. Способните да побеждават бяха изтикани в алеята, но не на славата, а на забравата. Добрият пример вече беше станал лош. Удивих се, когато един от лидерите ме попита от чий отбор съм. Разделението по фракции, крила и течения изглеждаше съвсем безобидно спрямо този нов тип противопоставяне. Логично на конгресите освен традиционните, уви, списъци за кого да се гласува се зараздаваха пищови и кои да бъдат задраскани. Защото за ръководствата вече беше важно не с кого да победим, а кого да уредим.
Всичко това последователно и безмилостно доведе БСП до сегашното тежко положение. Зафиров е само последната брънка в дългата верига на негативните процеси. Ако в предстоящото заседание бъде направен честен анализ, част от настроенията срещу него ще се укротят. Пък и той, за разлика от други, не е с номенклатурен произход. Това не е без значение, макар че не оправдава слабостите му.
Дано не сме забравили, че 10 ноември започна не със смяна на системата, а като антиноменклатурна революция. Ако пък помним, но смятаме това за маловажно, нека не се учудваме, че пътят ни надолу ще продължи.” , написа в своя профил Иво Атанасов.
Припомняме, че социалистите от Кюстендил, чийто дългогодишен представител е Атанасов, официално настояха за оставка на сегашното ръководство и провеждане на конгрес за избор на нови органи още в края на 2025 г.
Общинският съвет на БСП в Кюстендил издигна кандидатурите на Крум Зарков, Калоян Паргов, Румен Гечев и Иван Таков за председател на партията, като най-много номинации получи бившият министър на правосъдието и бивш секретар на президента по правните въпроси.Крум Зарков.
В свои предходни анализи Атанасов разглежда конкуренцията на БСП с формации като “Левицата“ и “Възраждане“, аргументирайки се, че партията губи позиции поради липса на категоричен ляв облик.
Иво Атанасов остава една от най-номинираните фигури от местните структури в Кюстендил за различни позиции, включително за евроизбори и парламентарни листи, въпреки че самият той е изразявал желание за “самоотвод“ в полза на по-млади кадри.
Снимки, фейсбук/Иво Атанасов
--700.jpg)
