По повод Деня на освобождението на България от - 3 март Османско владичество и Националния празник, екипите на ОП “Чистота“ монтираха над 400 нови национални трибагреници на ключови места в града.
Това съобщи директорът на предприятието инж. Десислава Георгиева. Знамената са поставени на петте входно-изходни артерии на Пловдив, както и на площад “Римски стадион“, на моста на Международен панаир Пловдив, пред сградите на Община Пловдив и на Общински съвет и други.
“Обновяването на националните трикольори е израз на уважение към историята ни и към всички, които са се борили за свободата на България“, посочи инж. Георгиева.
По традиция националните флагове се подменят два пъти годишно - в навечерието на 3 март и по повод Деня на Съединението - 6 септември, като част от усилията за поддържане на естетичната визия на градската среда и уважението към националните символи, съобщиха от Общината.
Трети март е национален празник на Република България, отбелязващ Освобождението на България от османско владичество. На тази дата през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и възстановява българската държавност след близо петвековно чуждо управление.Османското владичество над българските земи започва в края на XIV век и продължава почти 500 години. През този период българският народ успява да запази своята идентичност, език и култура, въпреки тежките условия.
През XIX век, под влияние на Възраждането, се засилват националноосвободителните движения. Априлското въстание от 1876 г., макар и жестоко потушено, привлича вниманието на европейската общественост към положението на българите и служи като повод за намесата на Великите сили.Русия, като славянска и православна държава, поема водеща роля в защитата на християнското население на Балканите.
Руско-турската война от 1877-1878 г. е водена с цел освобождение на българите и други балкански народи. След решителни победи на руската армия и българските опълченци, Османската империя е принудена да поиска мир.На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан предварителен мирен договор.
Той предвижда създаването на автономно Княжество България, което обхваща значителни територии, включително голяма част от Мизия, Тракия и Македония, очертавайки по същество етническите граници на българския народ. Този договор поставя основите за възстановяването на българската държава и създава условия за по-нататъшното й развитие.
Въпреки че Санстефанският договор е ревизиран няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес (юли 1878 г.), който разпокъсва българските земи и създава Източна Румелия като автономна област в рамките на Османската империя, а Македония остава под пряко османско управление, датата 3 март остава в колективната памет като символ на Освобождението.
Тя е денят, в който е обявена надеждата за обединение и независимост на България.Празникът Трети март се чества с особено тържество в цялата страна. Той е неработен ден. Организират се официални церемонии, полагане на венци и цветя пред паметниците на загиналите за Освобождението, провеждат се военни паради и културни събития.
Най-големите чествания традиционно са на връх Шипка, където се е състояла една от решаващите битки по време на войната. Трети март е ден на национална гордост и възпоменание за жертвите, дадени за свободата на България.
