Съдът в Страсбург: Държавата е виновна за “прехвърлянето на топката“ между институциите и разрушения имот в кв. “Рудничар“
Българската държава е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) да заплати обезщетение в размер на 25 000 евро на Елка Атанасова заради системния отказ на институциите да спрат незаконния въгледобив под жилището ѝ в пернишкия квартал “Рудничар“. Решението на съда в Страсбург, взето този вторник, потвърждава, че държавата е длъжна да защитава собствеността на своите граждани с реални и адекватни действия – задължение, което българските власти и съдилища не са изпълнили в продължение на години. Делото бе заведено от Атанасова с активната подкрепа на Екологично сдружение “За Земята“, “Грийнпийс - България“ и правозащитната организация Client Earth.
Според мотивите на съда, българските институции са били детайлно запознати с незаконните дейности и риска за хората в района. “Институциите са били добре запознати с незаконния въгледобив и риска за гражданите години наред, но вместо да предприемат действия, всяка е указвала на другата да направи това. Съдът в Страсбург ни казва, че това 'прехвърляне на топката' между институциите нарушава правата на гражданите и международните задължения на страната ни“, коментира адвокат Регина Стоилова, един от защитниците по делото. Присъдената сума включва 20 000 евро за претърпени имуществени вреди и 5000 евро за морални щети.
Историята на този казус започва още през 2010 г., когато под основите на къщата на семейството стартират незаконни изкопни работи. В продължение на години майката на Елка Атанасова подава сигнали до Община Перник, полицията, прокуратурата и Министерството на енергетиката. Всички оплаквания са подробно документирани в 76 страници, описващи ударите на кирки и мъжките гласове, които се чуват в самия дом, както и постоянния страх от срутване или физическа саморазправа. Въпреки детайлните сигнали, полицейските проверки и наложените през годините нищожни глоби не успяват да спрат нелегалните копачи. Ситуацията ескалира през 2013 г., когато в района на “Рудничар“ се активират свлачища и в земята се отварят дупки с диаметър до метър и половина.
При поредно свличане през 2015 г. основите на къщата са сериозно компрометирани, стените се напукват и сградата е официално обявена за опасна за обитаване. Още през 2013 г. животът в постоянно безпокойство и липсата на държавна помощ принуждават семейство Атанасови да напусне имота си и да започне живота си отначало на друго място. “Това решение е ясен сигнал, че държавата не може да абдикира от задълженията си, когато гражданите ѝ са изправени пред реална и продължителна опасност. Незаконният въгледобив в урбанизирана територия не е частен проблем – той е въпрос на върховенство на правото“, категорична е Радостина Славкова от “За Земята“.
Според юристите, този казус е показателен за ролята на гражданските организации в отстояването правата на хората. “Две български организации и една международна работят над десет години за решението на Съда по правата на човека, което присъжда обезщетение за претърпените вреди, но по-важното — потвърждава задължението на институциите да предприемат адекватни действия, когато правата на гражданите са под риск“, допълва адвокат Стоилова. Този прецедент задължава България не само да изплати обезщетението, но и да гарантира механизми, които да предотвратят подобна институционална безстопанственост в бъдеще.
