Златни медали, високи резултати и силна мотивация за знания – това е историята на братята Георгиеви от Дупница, чиито имена вече се открояват силно сред даровитите млади математици.
И Влади, и Марти са част от клуба по математика “Наследници на акад. Георги Наджаков“ – място, където талантът им се развива, а любопитството към математическите предизвикателства се превръща в постоянен стремеж към нови знания.
По-големият брат Влади е ученик в трети клас и вече има впечатляваща колекция от медали от различни математически състезания. Сред най-ценните му отличия е златният медал и купата от зимния кръг на състезанието “Математика без граници“, където постига резултат значително по-висок от този на останалите участници.
Мартин, който е в първи клас, бързо тръгва по неговите стъпки и вече има впечатляващо начало – от четири състезания печели четири златни медала. В състезанието “Математика без граници“ два пъти постига 38 точки от максимални 40 – резултат, който показва изключителен потенциал за възрастта му.
Двамата братя учат в Основно училище “Евлоги Георгиев“ и макар математиката да е голямата им страст, имат и много други разнообразни интереси. Те тренират спорт, изучават английски език и прекарват свободното си време в четене, игри и пътувания със семейството.
За тях обаче най-важното остава любопитството към знанието, постоянството и подкрепата на близките.
Влади: Когато започна да решавам задачи, трудно спирам
– Влади, как започна интересът ти към математиката и кога разбра, че тя е нещо повече от училищен предмет?
Интересът ми започна още в детската градина, там решавах всички задачи много бързо и знаех да чета. Даваха ми допълнителни материали, за да се занимавам.
Освен това с брат ми от малки обичаме да строим Лего конструктори – те ни помогнаха да развием интерес към математиката. Когато строим модели, трябва да мислим логично, да разпознаваме модели и да си представяме как различните части се свързват в пространството. Това много наподобява начина, по който се решават математически задачи.
Как се чувстваш, когато печелиш медали?
– Много се радвам, когато печеля медали, защото това е знак, че трудът и подготовката ми са дали резултат.
Коя твоя победа досега ти е най-скъпа?
– Победата от зимния кръг на “Математика без граници“, когато взех купата и златния медал – имах доста повече точки от всички останали състезатели, което означава, че съм се справил отлично с много трудно състезание.
Как реагират близките, приятелите, в училище?
– Семейството и близките ми винаги много се радват на успехите ми – баби, лели и батковци ме поздравяват след всяко състезание. Приятелите ми, особено тези, които също се интересуват от математика, много се радват за мен.
Когато на последното състезание “Математика без граници“ (Зимен кръг) донесох купата в училище, съучениците ми ме посрещнаха много радостно, поздравиха ме и всички искаха да видят и да пипнат купата.
Кой се радва повече на успехите ви – вие или родителите ви?
– И ние, и родителите ни много се радваме на успехите. Те винаги ни подкрепят, независимо от резултата. Често ни напомнят, че не е най-важното винаги да сме първи, а да участваме, да даваме най-доброто от себе си и да трупаме опит.
Какво означава за теб подкрепата на семейството?
– Подкрепата на семейството за мен означава много – тя ме мотивира и ми дава увереност да се справям с трудностите и да постигам целите си.
Помагате ли си един на друг, когато решавате трудни задачи?
– По-често аз помагам на Марти, защото съм по-голям и задачите му са ми по-лесни. Обикновено вече съм решавал подобни задачи и ги помня добре, затова мога да му обясня как да ги реши.
Състезавате ли се помежду си вкъщи кой ще реши задачата по-бързо?
– Не точно, защото аз съм по-голям и състезанието няма да е съвсем честно. Вместо това си правим други състезания – например решаваме пъзели и гледаме кой ще се справи по-бързо.
Как се почувства, когато видя, че по-малкият ти брат също започва да печели медали?
– Много се зарадвах на постиженията му, защото в нашето семейство ни учат да се радваме на успехите на другите. С брат ми сме много близки от малки – споделяме си всичко, имаме общи интереси и почти никога не сме се карали за играчки. Понякога се съревноваваме, но това ни мотивира и ни помага да се развиваме.
Даваш ли съвети на своя брат?
– Давал съм му, макар че понякога не иска да ме слуша.
Кое е най-трудното и кое е най-забавното за теб в математиката?
– Понякога най-трудното за мен е да се съсредоточа в началото, но щом започна да решавам задачите, се увличам и трудно спирам.
Най-забавни са ми задачите тип “сляпа баба“, деление с остатък, деление с опашка, кръгове на Ойлер и други. Харесват ми, защото имам изследователски дух и обичам да търся и откривам крайния резултат.
Разкажи ни нещо повече за клуб "Наследници на акад. Георги Наджаков”. Ти как се чувстваш там и кое е най-ценното, което научи?
– Чувствам се страхотно в клуб “Наследници на акад. Георги Наджаков“. Всички деца в групата са ми приятели и имаме общи интереси. Господин Стоянов ни учи на рационални начини как да решаваме задачите по-лесно, по-бързо и по-точно, а също така ни вдъхновява със забавни истории и интересни задачи, които е измислил.
Кои са другите ти любими предмети в училище?
След математиката се нареждат английски език, изобразително изкуство, компютърно моделиране и български език.
Как прекарваш свободното си време, имаш ли хоби или някакви други интереси?
Свободното си време прекарвам по различни начини. Чета книги – последната ми е от типа “Направи си сам книга“, в която аз сам измислям истории и комикси, и ми беше много забавно да творя. Също така обичам да пътувам със семейството си, да се разхождаме и да играем с кученцето ни. Моите хобита включват тренировки в клуба по баскетбол “Политехника“, уроци по английски език в езиков център “Алфа“ и рисуване. Често са ми казвали, че рисунките ми на сгради и стаи са отлични и от мен може да излезе много добър архитект. Харесвам да рисувам и комикси. Когато навън е студено, обичам да играя компютърни игри.
Какъв мечтаеш да станеш?
– Мечтая да стана архитект, баскетболист или програмист – всеки от тези пътища ми е интересен и ми позволява да развивам различни умения и таланти, но още не съм решил.
– Математиката за мен е…
– Нещо, в което се чувствам уверен и се справям с лекота.
Марти: Медалите са признание за усилията ми
Как започна интересът ти към математиката и кога разбра, че тя е нещо повече от училищен предмет?
– Още когато брат ми Влади започна да ходи на уроците в клуб “Акад. Георги Наджаков“, аз гледах как той решава задачи и ми стана интересно. Виждайки колко се увлича и колко забавно му е, и аз започнах да опитвам да решавам различни задачи.
Може ли да се каже, че Влади те запали по математиката?
– Да, определено. Брат ми беше моят първи пример и вдъхновение. Когато виждах как се радва на всеки успех, и аз исках да опитвам и да постигам нови неща.
Разкажи ни нещо повече за клуб “Наследници на акад. Георги Наджаков“. Ти как се чувстваш там и кое е най-ценното, което научи?
– В клуба ми харесва много. Всички сме приятели и споделяме интерес към математиката. Господин Стоянов ни учи на рационални и ефективни методи за решаване на задачи, които ни помагат да бъдем по-бързи и точни. Освен това ни вдъхновява със забавни истории и оригинални задачи, които сам е измислил. Най-ценното, което научих, е как да подхождам към задачите логично и търпеливо, без да се отказвам.
Как се чувстваш, когато печелиш медали?
– Чувствам се супер щастлив. Медалите са признание за усилията ми и ми дават мотивация да продължавам да уча и да се развивам.
Как реагират близките, приятелите, в училище?
– Приятелите ми винаги казват “браво“ и се радват за мен. В училище госпожата обръща внимание на всички деца, които имат постижения, и показва добрия пример. Когато имам успех, съучениците ми ми пляскат и се радват заедно с мен – това винаги ме кара да се чувствам добре и вдъхновен.
Кой се радва повече на успехите ви – вие или родителите ви?
– Мисля, че аз. Но виждам, че родителите ми също се радват и това ме прави още по-щастлив.
Какво означава за теб подкрепата на семейството?
– Подкрепата на семейството е много важна за мен – тя ме мотивира, вдъхва ми увереност и ми показва, че усилията ми имат смисъл.
От четири състезания имаш четири златни медала. Как успяваш да постигнеш нещо толкова феноменално?
– Много добре се съсредоточавам и внимавам. Винаги проверявам отговорите си и се старая да не пропускам детайли.
Какво стои зад тези постижения?
– Труд и упоритост. Семейството ми ме учи да не се отказвам и че винаги има решение – дори да оставя някоя задача за по-късно, после се връщам и опитвам отново.
В състезанието “Математика без граници“ си постигнал много висок резултат. Коя задача ти беше най-интересна?
– Всички задачи ми бяха интересни, но особено помня задачата, в която трябваше да преброя правоъгълници в една голяма фигура. Беше интересно да внимавам за всички детайли и да не попадна в уловката – и успях да реша задачата правилно.
Помагате ли си един на друг с брат ти, когато решавате трудни задачи?
– Да, брат ми ми помага понякога, особено когато условията на задачите са много дълги и не мога да прочета всичко бързо. Тогава той ми обяснява как да се ориентирам и това ми помага да се справя по-бързо.
Състезавате ли се помежду си вкъщи кой ще реши задачата по-бързо?
– Не, ние не се състезаваме в това отношение.
Кое е най-трудното и кое е най-забавното за теб в математиката?
– Трудно – делението. Забавно – да умножавам.
Кои са другите ти любими предмети в училище?
Любимият ми предмет е родинознание – обичам да научавам нови неща за растенията, животните и природата, защото е много интересно и различно от другите предмети.
Как прекарваш свободното си време, имаш ли хоби или някакви други интереси?
– Свободното си време прекарвам по различни начини – обичам да пътуваме със семейството ми, да се разхождаме, да играем с кученцето ни и да играя футбол с приятелите ми. Когато времето е лошо, играя видеоигри. Моите хобита включват тренировки по тенис в клуба “Марек Дигеста“, където наскоро ме преместиха в група за напреднали – надявам се скоро да участвам на състезания с отбора. Също така тренирам баскетбол в клуба “Политехника“ и ходя на уроци по английски в езиков център “Алфа“.
Какъв мечтаеш да станеш?
– Мечтая да стана учен и да изобретявам машини. Харесва ми да прилагам нови идеи и да търся решения на различни проблеми.
Математиката за мен е…
– Ценна и интересна. Тя ми помага да мисля логично и да намирам решения, дори на трудни проблеми.
Силвия КАЦАРОВА
