Двама братя от Дупница са блестящ пример за това как успехът идва с постоянство, труд и подкрепа. Даниел и Марио Китови
Двама братя от Дупница са блестящ пример за това как успехът се постига с постоянство, труд и подкрепа. Даниел и Марио Китови са истински таланти в математиката, които не спират да будят възхищение с постоянния си стремеж към нови предизвикателства.
По-големият брат Даниел вече има зад гърба си впечатляваща колекция от отличия – десетки медали от национални и международни състезания, двукратно първо място на областни олимпиади и престижната стипендия “Св. Иван Рилски“ на Община Дупница за 2024 г. За него математиката е истинска страст, изграждана с години чрез труд, постоянство и амбиция. Днес той прави следващата важна крачка в своето развитие, след като е приет в едно от най-елитните училища в страната – ТУЕС в София.
По неговите стъпки уверено върви и по-малкият му брат Марио, който също вече трупа успехи и медали, включително златно отличие от състезанието “Математика без граници“. За него вдъхновението идва именно от примера на батко му, а математиката се превръща в любимо предизвикателство. Той има и друга голяма страст – футбола, като е сред титулярите на “Пирин“ (Благоевград).
Двамата непрекъснато се подкрепят – Даниел помага на по-малкия си брат, насочва го и му предава знания, а Марио приема всяко предизвикателство с любопитство и упоритост. И двамата са категорични, че зад постиженията им стои не само личният им труд, но и безрезервната подкрепа на семейството, което е до тях във всеки важен момент.
Даниел: Готов съм за нови предизвикателства в едно от най-елитните училища - ТУЕС
Дани, в семейството ви, математиката ли е “голямата любов“?
Не бих казал, че е голямата любов на цялото ни семейство, а по-скоро е моята голяма любов (а вече и на малкия ми брат), която родителите ми подкрепят с удоволствие.
Помагате ли си един на друг, когато решавате задачи?
Като по-голям брат винаги гледам да помагам на Марио, когато се затруднява с материала, и да му показвам разни трикове, които да улеснят решението на задачите. Понякога дори му обяснявам неща от по-горни класове, за да е по-напред с материала.
Случвало ли се е да превърнете решаването на задачи в истинско състезание помежду си?
Не се е случвало да се състезаваме един с друг поради разликата в годините ни, а както споменах преди малко, гледам да му помагам, когато е възможно.
Какво е чувството двама братя да печелят медали по математика и да са толкова талантливи в тази нелека наука?
Чувството е неописуемо. Усещаш, че си постигнал успех, че трудът се е отплатил, и виждаш гордостта в очите на близките.
Това ти дава удовлетворение и стимул за постигане на още по-добри резултати. А когато знаеш, че и друг член на семейството е пожънал такъв успех, радостта и удовлетворението са още по-големи.
Даниел, ти си носител на голямата стипендия за образование на община Дупница “Св. Иван Рилски“ 2024 г., двукратен областен първенец на олимпиадите по математика и “Европейско кенгуру“, имаш десетки медали. Как постигна всичко това и какво стои зад тези успехи?
Бих казал, че зад тези успехи стоят постоянството и усърдието, подкрепата на близките, както и опитът и знанията, които съм натрупал през годините, съчетани с талант.
Имаш над 20 медала от национални и международни състезания – кой от тях е най-ценен за теб?
За мен всеки медал е ценен и носи голяма стойност, но може би най-важен е първият ми медал, защото не очаквах да бъда на първо място. Спечелих злато още с първото си участие и бях доста шокиран и развълнуван, когато получих новината.
Приет си да учиш в едно от най-елитните училища в София – ТУЕС. Каква беше първата ти реакция, когато разбра новината? Може ли да се каже, че това е сбъдната мечта?
Бях много зарадван, когато разбрах, че съм приет в ТУЕС, защото това е нова крачка в живота ми. Ставам по-самостоятелен и отговорен, получавам нови знания, а конкуренцията става по-голяма. Програмирането и компютърните мрежи са изключително интересни и необятни като възможности, а именно математиката е в основата им. Всички около мен са изключително умни, което прави всеки ден в училище предизвикателство за мен и ме амбицира да се развивам все повече.
Как реагира семейството ви на всички тези успехи?
Преди и след всяко състезание родителите ни са до нас и ни подкрепят и мотивират, убеждавайки ни, че можем да се справим. Ако не ни подкрепяха и не се радваха на победите ни, нямаше да има смисъл да продължаваме да се борим.
Кое те мотивира да продължаваш да се развиваш в математиката?
Чувството да печеля и да правя родителите си горди ми дава стимул и мотивация да постигам все по-добри резултати и да работя по-усърдно.
Пример си за по-малкия си брат – на какво искаш да го научиш?
Радвам се, че като по-голям съм пример за брат си и мога да го науча на неща от моята практика, както и да му давам съвети не само в областта на математиката, но и в живота. Преди всичко искам да бъде добър човек, а ако продължава да е толкова упорит, съм сигурен, че ще постигне големи успехи във всичко.
За какво мечтаеш и какво си пожелаваш?
Мечтая да изградя хубав живот, семейство и кариера и един ден да бъда пример за децата си, както и да мога да бъда не само баща, но и учител за тях.
Марио: Когато побеждавам забравям за трудностите пред задачите или във футбола
Марио, в семейството ви, математиката ли е “голямата любов“?
Не мога да кажа, че математиката е голямата ни любов, но и аз, и моят по-голям брат от малки обичаме да решаваме задачи. Винаги ни е било интересно, а особено когато след състезание сме се класирали на някое от първите места, това още повече ни дава стимул и засилва желанието ни да търсим верните решения.
Батко ти ли е човекът, който те запали по математиката?
Най-вероятно да – това, че докато бях малък той винаги решаваше задачи, постоянно участваше в състезания и печелеше медали, ме накара и за мен математиката да стане интересна и любима.
Помагате ли си един на друг, когато решавате задачи?
Понякога (даже има случаи, когато аз не искам или нямам нужда) моят по-голям брат ми помага с решаването на задачи, с които трудно се справям. Показва ми различни методи и формули, които се учат в по-горните класове. Това в началото ме обърква, но когато ми го обясни и го разбера, решаването става по-лесно.
Случвало ли се е да превърнете решаването на задачи в истинско състезание помежду си?
Не сме се състезавали в решаването на задачи, защото няма как да се съревноваваме поради различните ни възрасти. Понякога Дани ми организира нещо като изпитване – докато правим нещо друго, ме разпитва за различни формули и методи за решаване.
Какво е чувството двама братя да печелят медали по математика и да са толкова талантливи в тази нелека наука?
Когато бях по-малък и още не ходех на училище, винаги много се радвах на медалите, които печелеше Дани. След като станах първи клас и започнах да участвам в състезания и да се класирам на първи места, вече можех да усетя чувството да бъда победител.
Имало е много случаи, в които на едно и също състезание аз съм бил на първо място за моя випуск, а брат ми – на първо място за неговия. Тогава усещането е било страхотно.
- Спечели златен медал от “Математика без граници“. Какво беше най-трудното, но и най-интересното в това състезание за теб?
- От първи клас се явявам на това състезание, което всяка година има по три кръга, а задачите никак не са лесни. Много пъти се е случвало да не ми достигат само 1 или 2 точки, за да спечеля златен медал. Дори г-н Стоянов се шегуваше, че ако прекъсна това “проклятие“, ще има специална награда за мен. Наистина много исках този медал, именно защото често ми се е изплъзвал за малко, и най-накрая успях.
- Как реагира семейството ви на всички тези успехи?
- Родителите ми и всички близки са много горди и радостни от моите успехи. Може би баба ми Дани, която е майка на баща ми, е най-горда и щастлива, защото е много добра математичка и знае колко трудна е математиката. Тя винаги пита какви са били задачите и чака с нетърпение да излязат резултатите от състезанието.
- Освен отличен математик, ти си и един от титулярите на ФК “Пирин“ (Благоевград). Кое е по-трудно – да решаваш задачи или да водиш отбора на терена?
- Честно казано, не знам. Футболът ми е любим и там винаги искам моят отбор да победи. Когато имаме мач, давам всичко от себе си и това е също толкова трудно, колкото да се опитвам да реша непозната задача. Но когато резултатите са добри, независимо дали във футбола или на състезание по математика, забравям, че ми е било трудно.
- Математиката помага ли ти във футбола и как избра да тренираш точно този спорт?
- Не знам дали ми помага, но най-вероятно е така. Вероятно това, че решавам много задачи, понякога ми позволява бързо да преценя каква комбинация със съотборник да направя, за да успеем. Още от съвсем малък обичам да ритам топка на игрището пред блока, така че още в първи клас ме записаха да тренирам футбол.
- Марио, кои са другите ти любими предмети в училище и как успяваш да се справиш с цялата си натоварена програма?
- Другият ми любим предмет е историята. Като цяло се старая да слушам в часовете, защото така още тогава разбирам урока и после ми е по-лесно да съм подготвен за следващия път.
- За какво мечтаеш и какво си пожелаваш?
- Мечтая да стана успешен човек, без значение дали ще е във футбола или в математиката – или да играя в Барселона, или да уча в някой известен университет.
Силвия Кацарова
