С поредица от мероприятия ДГС – Самоков, и ДГС – Ихтиман, ще отбележат Седмица на гората, която тази година е от 6 до 9 април, съобщават от ЮЗДП - Благоевград.
Първото мероприятие за самоковското горско стопанство е на 7 април. Включва поднасяне на цветя на паметната плоча “Гората - извор на живот и благоденствие“, намираща се край пътя Самоков – София, при отклонението за с. Горни Окол, и изградена в чест на залесителите, дали своя принос в укрепване на опороените терени във водосбора на яз. “Искър“. В периода до 9 април е планирано засаждане на фиданки в двора на детска градина и/или училище в района на Община Самоков. Програмата включва още урок-беседа с ученици от 3-ти и/или 4-ти клас на тема “Гората-част от нас и ние като част от нея“. Предвидено е залесяване на опожарени площи в размер на 5 дка, в землището на с. Алино с фиданки от бял бор.
Служители на ДГС – Ихтиман, и доброволци ще залесяват в землището на село Пауново. Предвидено е и засаждане на дървесна и храстова растителност във филиала на ДГ “Здравец“ и ДГ “Гьончо Белев“. Предвижда се още почистване на горски територии около на яз. “Бакър“ в землището на село Пауново.
Като е известно, лесовъдската гилдия отбелязва всяка година в първата пълна седмица на месец април своя празник “Седмица на гората“.
Действията по възстановяването, стопанисването и опазването на българските гори започва веднага след Освобождаването през 1878 г. Новосъздадената държава първоначално създава охранителни звена от пеши и конни горски стражари от местните администрации. Една година по-късно, на 5 юли 1879 г. е изграден самостоятелен сектор “Надзор на лесовете“ към Отделението за държавните имоти и рудите към Министерство на финансите, с което се поставя началото на държавната горска служба в България.
През 1883 г. Министерството на народното просвещение изпраща писмени указания до всички училища в страната за създаването на разсадници. Учителят Никола Василев от гр. Ловеч пръв се отзовава и открива разсадник над града в местността “Куклата“. В него той учи децата да произвеждат фиданки, които през 1898 г. залесяват в местността “Стратеш“. Идеята за разсадници и залесявания се подема и от други учители, по-изявени, от които са и двама копривщенски учители Нейко Азманов и Иван Джартазанов. Те заедно със своите ученици засаждат през 1901 г. първите иглолистни фиданки около училището и три години по-късно ги залесяват по оголените баири на града.
През 1905 г. започва активна и целенасочена дейност по овладяването на поройните реки и дерета и залесяването на милионите декари оголени и ерозирали терени, съществуващи във всяко населено място.
Така на 12 април 1925 г. (Благовещение) Министерството на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти официално регламентират Празник на залесяването, който по-късно преминава в “Седмица на гората“. В този ден в храм-паметника “Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за граждани, учители, ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на гр. София 420 000 горски фиданки и 20 кг семена. Празникът на залесяването е утвърден със Закона за горите, приет през същата година, в чийто чл. 131 се казва: “…всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища заедно с учителите, а така също и войската и трудоваците“.
