На прага на своя 94-и рожден ден Цвета Алексиева е пример за неизчерпаема енергия и вдъхновение
Става главен инициатор за построяването на Руенския манастир, издава краеведска книга за родното място на св. Иван Рилски
Животът на агронома Цвета Алексиева е ярък пример за това как трудът, знанието и силният дух могат да превърнат един човешки път в вдъхновение. Родена в кюстендилското село Скрино, тя изминава дълъг професионален и житейски път, който я отвежда далеч извън пределите на България – до Африка и Куба, където утвърждава името си на уважаван специалист. Наред с успехите в селското стопанство, тя оставя следа и като общественик, писател и радетел за духовното и културното наследство.
Историята ѝ е разказ за постоянство, родолюбие и неугасваща енергия, която продължава да вдъхновява и днес. За “Вяра” я разказа колегата на Цвета Алексиева – агрономът и общественик Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци: “Всяка възраст има своето място в живота на човека. Агрономът Цвета Алексиева заделя част от своя живот, за да пренесе своя професионален опит и знания в няколко африкански държави.
Агрономът Цвета Борисова Алексиева е родена на 1 април 1933 г. в китното, историческо и романтично селце Скрино, в Кюстендилския край. Нейният произход е в унисон с живота и делото на най-големия будител на България – Свети Иван Рилски. Закърмена с идеите на възрожденците, онаследила патриотизма и трудолюбието на дедите си, още от ранна детска възраст тя осъзнава потребността от обогатяване на тези добродетели.
В спомените си от своето детство тя разкрива цяла плеяда от дадености на природата и хората, които в ежедневието са я калили и утвърждавали като истинска българка – носителка на здрав морал, борчески и несломим дух, благородство и силна християнска вяра. Тя притежава инициативност, която сплотява и мобилизира обществото в името на благоденствието на родния край.
Със сълзи на очи тя си спомня живота в планинското село –
мизерията, оскъдното здравеопазване и тежкия труд на селянина. Скъпи спомени е съхранила и от ученическите си години в началното училище и в прогимназията в съседния град Бобошево. Висшето си образование завършва с голямо усърдие и се утвърждава като често търсен селскостопански специалист.
Една след друга тя прелиства страниците на своя живот – интересни и богати на преживявания. Всички, които са имали досег с нея, остават с най-прекрасни впечатления и често изпитват благородна завист към нейните способности.
От 1962 г. до 1964 г. ние работихме заедно като специалисти в ДЗС в село Рашка Гращица, област Кюстендил, с директор Дочо Георгиев. Не скривам, че това ми даваше възможност ежедневно да се уча и да се утвърждавам като достоен гражданин и селскостопански специалист, вдъхновен от Цвета Алексиева.
Тя е онаследила много качества от своите родители, които бяха
пример за подражание на много млади хора
в тяхното израстване – достойни и трудолюбиви българи. Ето защо тя се превърна в източник на множество човешки добродетели, с които вдъхновяваше младото поколение.
Цвета Алексиева се доказа като отличен специалист не само в България, но и по света.
Завършила е Висшата селскостопанска академия със специалност “аграрикономист“. През годините на своята професионална кариера тя постига множество успехи в областта на селскостопанското производство, печели конкурси и работи в различни държави.
Като признат специалист, от 1967 г. до 1970 г. е
изпратена на работа в град Рабат, Република Мароко.
През 1977 г. започва работа в НПО “Сортови семена“, където остава до 1987 г. Най-продължително време тя работи в Куба, където е търсена за консултации лично от Фидел Кастро и успява да установи приятелски отношения с него.
Запознава се със семейството на Кастро
и с други видни държавници от Куба.
През 1988 г. Цвета Алексиева става главен инициатор и учредява инициативен комитет от около 200 души за построяването на Руенския манастир “Свети Йоан Рилски“ над село Скрино. В спомените си тя не скрива, че е контактувала и с много държавници от България.
Ученолюбива и постоянно търсеща утвърждаването на човешките достойнства, Алексиева е носител на новаторство и успех в живота. През 2005 г. издава изключително богата на достоверна информация краеведска книга “Скрино – родното място на св. Иван Рилски“.
Като поетеса се проявява още от младежка възраст и е автор на десетки стихове, проникнати от нейното женско светоусещане, в които откровено разкрива собствените си душевни трепети, радости и терзания. През 2009 г.
издава стихосбирката “Изстрадани думи“,
в резултат на което е приета за член на Съюза на писателите в България, където развива активна творческа дейност.
През целия си жизнен път тя е активен общественик. Става учредител на “Лигата на жените за мир и свобода“, на неправителствената организация “Жени за достойнство“ към българо-китайската федерация и на екологичната организация “Интер-еко“. Сътрудничи активно на Радио София и на вестниците “Земя“, “Дума“, “Монитор“, “Ние жените“ и други.
И сега, на прага на своята 94-годишнина, тя мечтае отново да бъде сред инициаторите. За непрестанното повишаване на благосъстоянието на българския народ – миролюбив, трудолюбив и благороден – тя непрекъснато организира срещи с видни личности, чествания на рожденни дни, участия в каузи и други обществени мероприятия.
Ако животът ѝ бъде заснет на кино, това ще бъде прожекция, която учи как да се живее истински достоен живот, в който вярата и надеждата красят човека.
Нека рожденият ѝ ден на 1 април 2026 г. я зареди с нова творческа енергия, за да продължи и занапред своята активна обществено-полезна дейност и заслужено да завоюва званието “Човек с неувяхваща слава“.
Стихотворението й “Рабат“ от стихосбирката “Изстрадани думи“
РАБАТ
Бавно настъпва вечерта.
Засиява големия град
Рабат!
Гледам лунните лъчи
Как се къпят
в океанските води
и като сребристи струни падат
върху твоите коси!
Помня как в далечна Африка преди
Донесох младост и мечти
И за теб Българийо творих.
Честа на българка, на агроном - жена
С труда си защитих.
Рабат, Мароко -1968 г.
