Поклонението пред тленните останки ще се състои на 1 май в храм “Свети Георги Победоносец“ в Дупница
Българският футбол потъна в скръб. На 28 април, само месец и половина след като отпразнува своя 89-и рожден ден, ни напусна един от най-големите стратези и педагози в историята на играта у нас – Янко Динков. Роден на 16 март 1937 г. в Дупница, Динков оставя след себе си не просто статистика, а епоха, в която “Марек“ караше цяла България да се прекръства и Европа да гледа към стадион “Бончук“ с респект.
Златните години на “Бончук“
Янко Динков е архитектът на най-впечатляващия период в историята на дупнишкия футбол. Той пое тима, когато се състезаваше в “Б“ група, и през 1977 г. изведе “Марек“ до елита. С него на кормилото отборът се превърна в истинска футболна сензация. Под негово ръководство “Марек“ спечели Купата на Съветската армия след незабравим финал срещу ЦСКА, завоюва бронзови медали в първенството и се превърна в кошмар за европейските грандове.
Стадион “Бончук“ се превърна в непревземаема крепост. Дупничани надиграха унгарския “Ференцварош“ и “Абърдийн“, воден тогава от младия Алекс Фъргюсън. В историята остава паметната победа над “Байерн“ (Мюнхен) – отбор, в който блестяха звезди като Сеп Майер, Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге. Легендарна остава емоцията на коментатора Тихомир Бенчев, който в ефир възкликна: “Драги слушатели, на стадион “Бончук“ става истинско чудо – Марек води на Байерн с 2:0!“.
Богата кариера у нас и в чужбина
След възхода си в “Марек“, Янко Динков затвърди авторитета си на треньор от висока класа. В периода 1981–1983 г. той води олимпийския отбор на България, бил е начело и на националния тим. Пътят му преминава през редица значими български клубове – “Славия“, “Миньор“ (Перник), “Пирин“ (Благоевград) и “Добруджа“. Именно с добричлии Динков постигна едно от най-силните класирания в историята на клуба – 7-о място в “А“ група през сезон 1995/1996, белязано от победи над водещите ни отбори.
Динков остави ярка следа и извън граница. Той печелеше трофеи с гранда на Кипър “Омония“ (Никозия), където работеше с българските звезди Спас Джевизов и Бойко Димитров, а по-късно води и “Спорт Африка“ в Кот д'Ивоар.
Признание и болка
Вестта за кончината му предизвика вълна от почит от цялата футболна общественост. От “Марек“ с тъга отбелязаха, че Динков “пише със златни букви историята на клуба“. ПФК “Добруджа“ и ПФК “Пирин“ (Благоевград) изразиха своите дълбоки съболезнования, подчертавайки, че той не е бил просто треньор, а учител и човек, изградил футболна култура.
Кметът на Дупница Първан Дангов и ръководството на Общината се сбогуваха с “Бате Янко“, описвайки го като пример за отдаденост, дисциплина и хуманизъм. За тях той беше човекът, за когото спортът винаги е бил път към изграждане на характер и сила на духа.
Последно сбогом
Поклонението пред тленните останки на легендарния треньор ще се състои на 1 май 2026 г. (петък) от 11:00 ч. в храм “Свети Георги Победоносец“ в Дупница. Всички, които са го познавали, обичали и уважавали, ще имат възможност да се поклонят пред паметта на човека, който ни научи, че с чест и достойнство дори “чудесата“ стават реалност.
Поклон пред светлата му памет!
