Православната църква отбелязва на 21 май едновременно Възнесение Господне – Спасовден, и празника на светите равноапостоли Константин и Елена. Съвпадането на двата празника събира в един ден дълбока християнска символика, народни вярвания и именни дни, почитани от хиляди българи.
Спасовден се чества винаги 40 дни след Великден, в четвъртък, и е посветен на възнесението на Исус Христос на небето пред неговите ученици. Според Новия завет това се случва на Елеонския хълм край Йерусалим. Христовото възнесение символично завършва делото на човешкото спасение, откъдето идва и народното име на празника.
В българската традиция денят е обвит и в множество поверия. Смята се, че на Спасовден душите на покойниците, които според вярванията слизат на земята от Велики четвъртък, се прибират обратно в отвъдното. Народните представи разказват още, че в нощта срещу празника самодиви слизат по земята и берат росен – билка, на която се приписват лечебни свойства.
Заради тези вярвания болни и недъгави хора прекарвали нощта по росенови ливади с надеждата да получат изцеление. Според фолклорните предания нощта срещу Спасовден носи и надежда за преодоляване на безплодие.
На същата дата църквата почита и светите равноапостоли Константин и Елена. Свети Константин Велики е римски император, управлявал между 306 и 337 година. Роден в Ниш, той остава в историята с решението си да прекрати гоненията срещу християните. След видение на кръст в небето и думите “С този знак ще победиш“, Константин приема християнството и през 313 година издава Миланския едикт, с който вярата получава официално признание в Римската империя.
Неговата майка – света Елена, също има ключова роля за утвърждаването на християнството. Според преданието именно по нейна инициатива е открит Христовият кръст, а в различни части на империята са издигнати множество храмове.
На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасена, Спасимир и Спасимира, а на празника на светите Константин и Елена – Константин, Костадин, Константина, Елена, Елеонора и Елица.
