Управлението на риска е сред водещите теми за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г. Това е станало ясно по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено през миналия месец в Никозия.
Българското правителство одобри на последното си заседание доклада от участието на страната ни в срещата, на която основен акцент в част “Земеделие“ е необходимостта от по-устойчив и проактивен подход към агро-климатичния риск.
Дискусиите на земеделските министри се провеждат на фона на все по-силен натиск върху земеделските стопани в ЕС. Климатичните промени, болестите по животните и растенията, нестабилността на пазарите и геополитическите сътресения вече се разглеждат не като отделни кризи, а като системен риск за доходите на фермерите, селските райони и сигурността на хранителните вериги.
Според анализ, представен пред министрите, свързаните с климата загуби в селското стопанство на ЕС се оценяват на около 28 млрд. евро годишно. Очакванията са те да нараснат значително през следващите десетилетия, като голяма част от щетите остават незастраховани.
В анализа на Световната банка беше отчетено, че Европейският съюз разполага с широк набор от инструменти за управление на риска, но тяхното прилагане остава недостатъчно ефективно. Един от основните изводи е, че настоящата система е прекалено фокусирана върху компенсации след настъпване на кризи, вместо върху превенция, готовност и устойчивост.
Европейската комисия акцентира върху необходимостта от по-добра координация между европейските и националните инструменти, развитие на интегрирани системи за данни и ранно предупреждение, както и по-широко използване на нови технологии и цифрови решения в земеделието.
Държавите членки подкрепиха идеята за по-бърза, по-достъпна и по-ефективна система за управление на риска. Сред обсъдените възможности са засилване на превенцията, развитие на застрахователни инструменти, използване на иновации и създаване на механизми на европейско ниво, включително презастраховане.
Особено внимание беше отделено на нуждата от интегриран подход, който да комбинира инструменти за намаляване на риска, прехвърляне на риска и реакция при кризи. Министрите подчертаха и ролята на консултантските системи, трансфера на знания и достъпа на фермерите до практически решения, съобразени с конкретните условия на стопанствата.
“По-силното и по-устойчиво европейско селско стопанство е от съществено значение за гарантиране на нашата продоволствена сигурност и стратегическа автономност“, беше подчертано по време на срещата./ agri.bg
