Цените на основните хранителни продукти в България могат да бъдат намалени още, а надценките в търговските вериги остават твърде високи. Това заяви председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите и депутат от Кюстендилско Явор Гечев.
Коментарът му идва на фона на данни за значителни надценки при редица основни храни. Според цитираната информация те достигат до 77% при прясното мляко, 82% при сиренето, 91% при кашкавала, 89% при яйцата и 73% при каймата.
“Не, не са достатъчно добри. Аз мисля, че могат да бъдат оптимизирани още“, заяви Гечев. По думите му при някои продукти вече се наблюдава спад на цените, но има възможност те да бъдат намалени допълнително.
Липсват надеждни данни за цените по веригата
Според Гечев един от основните проблеми е липсата на достатъчно надеждна информация за движението на цените по цялата верига – от производителя до крайния потребител.
Той даде за пример Франция, където специализирани обсерватории следят ценообразуването по веригата. Според него в България институциите все още не работят достатъчно координирано.
“Тепърва се оказва, че трябва да се работи много в държавата“, коментира Гечев и посочи, че доскоро дори в Министерството на икономиката не е имало отделен човек, който да отговаря конкретно за цените.
“Кошница с грижа“ има ефект, но не е достатъчен
По отношение на инициативата “Кошница с грижа“ депутатът заяви, че механизмът има ефект, но резултатите не отговарят напълно на очакванията му.
Схемата беше представена като доброволна инициатива, при която големите търговски вериги предлагат определени основни хранителни продукти на по-достъпни цени.
По думите на Гечев част от веригите са се включили по-активно, докато при други са се появили несъответствия между продуктите в “Кошница с грижа“ и вече съществуващите промоции.
“Кошница с грижа сработи, механизмът е добър, но резултатите не са такива, които аз лично очаквах“, заяви той.
Според него инициативата трябва да продължи, но е необходимо и по-сериозно участие на контролните органи, за да се установи дали няма нелоялни или неконкурентни практики.
Спор и за качеството на сиренето
Друг проблем, който Гечев коментира, е качеството на храните. Той се позова на данни от проверка на потребителска организация, според които само едно от 12 изследвани сирена е отговаряло на изискванията, а при пет от продуктите съдържанието на вода е било над 60%.
Това според него поставя въпроса дали подобни продукти изобщо трябва да бъдат обозначавани като “сирене“.
“Трябва ли да се казва сирене като нещо, което съдържа 60-70-80% вода? Според мен – не“, заяви Гечев.
Той съобщи, че се подготвят инициативи, свързани с наименованията и етикетирането на хранителните продукти. Обмислят се и доброволни маркировки за стандарти, които да дават на потребителите по-ясна информация за качеството.
Гечев определи първите 100 дни на управлението като трудни, но подчерта, че са предприети редица законодателни инициативи. Според него част от мерките вече дават резултат, докато други все още се нуждаят от доработване.
Като основно предизвикателство той посочи изграждането на по-добре работеща система за проследяване на цените и отношенията между производители, търговци и потребители.
