Световните енергийни пазари реагираха светкавично на подписването на временното мирно споразумение между САЩ и Иран, като цените на петрола се понижиха с над 2 процента в азиатската търговия. Фючърсите на сорта Брент поевтиняха с 1,64 долара до 77,91 долара за барел, а американският лек суров петрол падна до 74,99 долара. Разпродажбите се ускориха заради очакванията за по-бързо от прогнозираното завръщане на иранския суров петрол на международните пазари и пълното отваряне на Ормузкия проток. През този ключов воден път преминават около 20% от глобалните доставки, а затварянето му по време на конфликта, започнал на 28 февруари, тласна нагоре инфлацията и енергийните цени в световен мащаб.
Самото историческо споразумение бе подписано от американския президент Доналд Тръмп във Франция по време на срещата на върха на Г-7, както и от иранския му колега Масуд Пезешкиан. Документът от 14 точки влиза в сила незабавно и предвижда пълно възстановяване на трафика през Ормузкия проток в рамките на 30 дни, вдигане на “всички видове санкции“ срещу Техеран и мащабен план на стойност 300 милиарда долара за възстановяване на Иран.
Първата точка обявява незабавно спиране на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан, макар Израел да обяви, че няма намерение да изтегля веднага войските си. Тръмп защити споразумението с мотивите, че то ще предотврати “глобална депресия“ и икономическа катастрофа.
Въпреки пробива, решаването на най-сложния въпрос – иранската ядрена програма, се отлага за преговори в рамките на 60-дневен период. В текста Иран потвърждава, че няма да разработва ядрени оръжия, а обогатеният уран ще бъде разводнен на място под надзора на МААЕ. Лидерите обаче запазват твърд тон. Тръмп предупреди, че САЩ “ще бомбардират жестоко“ Иран, ако не се стигне до окончателен пакт, докато председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф контрира, че “пръстът на Иран остава на спусъка“ и загатна за евентуални бъдещи такси в протока. Междувременно във Вашингтон сделката разбуни духовете, като сенатори от Тексас и Луизиана я разкритикуваха остро, наричайки я “най-голямата външнополитическа грешка от десетилетия“.
