Психично болен бездомен мъж от близо десет години използва сградата на III Диагностично-консултативен център в центъра на София като място за подслон. По данни на ръководството на лечебното заведение той редовно влиза в сградата, използва я за хранене и лична хигиена, а в редица случаи е проявявал агресия към пациенти и служители и е нанасял материални щети.
За проблема сигнализира управителят на III ДКЦ д-р Валентина Христова. По думите ѝ мъжът е на 48 години и периодично е настаняван в психиатрични лечебни заведения, където състоянието му се подобрява. След изписването обаче той остава без подслон, не приема предписаната терапия и отново се връща в сградата на поликлиниката.
Според нея мъжът редовно влиза в сградата, обикаля кабинетите и притеснява персонала и пациентите. Най-често търси пари или храна, но поведението му нерядко е непредвидимо и агресивно. “Започва да тропа по всички врати. Ходи от кабинет на кабинет, влиза при лекари и пациенти, настоява за пари за кафе или хляб. Най-тревожното е, че понякога става агресивен и хората се страхуват“, каза Христова.
Тя даде пример със случай, при който мъжът е нахлул в кабинет по време на преглед на бременна жена. “Пациентката изпадна в шок. Той влиза внезапно и започва агресивно да търси нещо. Това е риск както за пациентите, така и за служителите ни“, посочи тя.
От лечебното заведение многократно са подавали сигнали до полицията, спешната помощ и други институции. По думите на управителя екипите реагират своевременно, но след кратко прекъсване мъжът отново се връща в сградата, тъй като липсва устойчиво решение на проблема.
По случая коментира и председателят на комисията по здравеопазване към Столичния общински съвет Ваня Григорова. Според нея случаят е показателен за сериозните дефицити в системата на психиатричната помощ и социалната подкрепа.
Тя подчерта, че институциите не бездействат, но възможностите им са ограничени заради недостига на места в психиатричните лечебни заведения и хроничното недофинансиране на сектора. По думите ѝ липсва механизъм за дългосрочно настаняване и последваща грижа за хора с тежки психични заболявания, останали без дом и близки.
Като пример Григорова посочи общинския Център за психично здраве “Проф. Никола Шипковенски“, където легловата база почти постоянно е запълнена. Според нея е необходимо не само повече финансиране за психиатричната помощ, но и разширяване на социалните услуги, които да осигурят дългосрочна подкрепа на хората с психични заболявания.
