Високо в планината едно съоръжение, наречено “Кацата“, дава на водата от поречието на Места втори път
Когато завали над рилските притоци на Места, естественият път на водата е на юг – през Гърция до Бяло море. Част от нея обаче може да стигне до софийска чешма. Разклонението е високо в Рила, на събирателния канал “Грънчар“. Там съоръжение с името “Кацата“ позволява водата да се насочи към поречието на Искър или към язовир “Белмекен“.
Този ноември Министерството на околната среда и водите е предвидило два канала – “Грънчар“ и “Манастирска“ – да подават вода към язовир “Бели Искър“. От язовира за питейните и битовите нужди на София са определени 2,3 млн. куб. метра за месеца. Колко от тях ще дойдат точно от поречието на Места, графикът не посочва.
Как водата пресича вододела?
В природата билото разделя потоците: от едната страна те се събират в една река, от другата – в друга. Водохващанията в Рила улавят част от течащата по склоновете вода и я отвеждат в събирателни канали. Така тя може да напусне собственото си поречие. Планът за управление на басейна на Места посочва “Кацата“ като мястото, което позволява избор между двата маршрута. При “Белмекен“ водата може да се използва за производство на ток. По другия път тя допълва запасите в поречието, от което пие столицата.
Колко вода да поеме към “Бели Искър“ зависи и от времето. “Софийска вода“ и НЕК съгласуват включването и изключването на водохващанията според притока и запаса в язовира. Графикът поставя горна граница от 13,4 млн. куб. метра. На 15 ноември Столичната община отчита близо 7,68 млн. куб. метра в него. Това е водата, налична в този ден; 2,3 млн. куб. метра е количеството, предвидено за София за целия ноември.
От Мала църква до софийската чешма
Над самоковското село Мала църква водата от “Бели Искър“ се събира с вода от други рилски водохващания. След пречистване тя поема по Рилския водопровод към София. Денивелацията позволява на водата да слезе до града по гравитация. Според данните на “Софийска вода“ пречиствателната станция “Мала църква“ обслужва около една пета от населението на столицата.
През 1933 г. софиянци се събират на стадион “Юнак“, за да видят с очите си какво е постигнал екипът на инж. Иван Иванов. При откриването на Рилския водопровод водата изригва пред публиката след осем години строителство. Днес същият път от планината завършва далеч по-делнично – с отварянето на крана. /Meteo Balkans













