На 81-годишна възраст почина родената в Трънско поетеса Надежда Захариева – творецът, оставил ярка следа в българската литература, поезия и песенно творчество. Тъжната вест беше съобщена от нейното семейство, което се сбогува с нея с думи на обич и признателност.
“С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни! Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет!“, написаха близките ѝ.
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 година в село Радово, Трънско. Само няколко месеца след раждането ѝ баща ѝ се завръща от фронта и заедно със съпругата си и трите им деца семейството се премества в град Свети Врач, днес Сандански. Именно там преминават детските години на бъдещата поетеса и се формира любовта ѝ към книгите и словото.
Майка ѝ е потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско. Първите ѝ спомени са свързани със Сандански – градът, който тя винаги носи със себе си и който остава важна част от нейния житейски и творчески път.
Още като дете Надежда Захариева проявява силен интерес към четенето. Двете ѝ по-големи сестри я научават да чете още преди да започне училище. Когато тръгва в първи клас, за нея учебният процес се оказва твърде лесен, тъй като вече познава буквите и може да чете. Това дори става причина да бъде наказвана да стои в ъгъла на класната стая, защото изпреварва останалите деца.
В трети клас тя се записва в градската библиотека и започва да открива света на литературата. За нея четенето не е просто занимание, а своеобразен разговор с автора. Първата си среща с писател преживява именно тогава – когато Марко Марчевски посещава нейното училище.
Първото си стихотворение Надежда Захариева написва в осми клас по време на класна работа по литература. Задачата е свързана с образа на българката в “Изворът на Белоногата“ на Петко Р. Славейков. Докато търси подходящо начало на съчинението си, мислите ѝ постепенно се превръщат в стихове.
След завършването на Френската гимназия и обучението по френска филология в София, Надежда Захариева посвещава живота си на литературата. Нейното име завинаги остава свързано и с един от най-обичаните български поети – Дамян Дамянов.
Любовта ѝ към неговото творчество започва още когато е на 14 години и попада на първата му стихосбирка “Ако нямаше огън“, издадена през 1958 г. Тогава младата Надежда вече пише стихове и открива в неговата поезия свят, близък до нейния.
Години по-късно двамата се срещат в редакцията на вестник “Народна младеж“. Тя е 19-годишна студентка и прохождаща поетеса, а той – вече утвърден автор на 29 години. Срещата поставя началото на една от най-знаковите любовни и творчески връзки в българската култура.
На 23 юли 1964 г. Надежда Захариева и Дамян Дамянов сключват брак. В литературните среди тогава има съмнения, че този съюз няма да бъде дълготраен, но двамата остават заедно 35 години – до смъртта на поета през 1999 г.
Семейството им се радва на три деца, родени през 1968, 1972 и 1978 г. Надежда Захариева често с чувство за хумор разказва, че ако съществуваше подобен закон, би могла да отчете 35 години трудов стаж като личен асистент на своя съпруг, за когото се грижи в тежките моменти от живота му.
Тя е признат творец, дългогодишен член на Съюза на българските писатели, поетеса и есеист с богато литературно наследство. Автор е на над 20 книги, сред които стихосбирките “Литургия за душата“, “Пепел от пеперуди“ и “Писма до теб“.
Освен със своите стихове, Надежда Захариева остава в паметта на поколения българи и чрез песните, създадени по нейни текстове. Сред най-популярните са “Може би“ на група “Сигнал“, “Разпилей ме ти цялата“, изпълнена от Лили Иванова, и “Любовта е“ на Хайгашот Агасян.
През 2024 година, когато навърши 80 години, поетесата сподели пред БТА своето разбиране за мисията на творците: “Мисията на всички поети е да се стараят с поне мъничко да променят към добро душата на един човек, който и да е, и тогава – да направят света по-добър.“
Тогава тя припомни и думите на съпруга си Дамян Дамянов, че истинската оценка за един поет идва много години след неговата смърт – когато вече няма приятели и врагове, които да влияят на преценката.
Снимка: БТА
--800.jpg)
