Най-голям ръст на заболеваемостта се очаква в регионите на Африка и Източното Средиземноморие
Нов доклад на Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че до 2050 г. случаите на рак се очаква да нараснат с 66,7%, като достъпът до грижи остава неравностоен между богатите и бедните държави.
Глобалното увеличение се дължи на застаряването на населението, демографския ръст и излагането на рискови фактори като замърсяване на въздуха.
Най-голям ръст на заболеваемостта се очаква в регионите на Африка (125,2%) и Източното Средиземноморие (109,8%).
Поради дълбокото социално неравенство, най-тежкото бреме ще бъде поето от държави с ниски и средни доходи. Картината на раковите заболявания в световен мащаб се определя от СЗО като "дълбоко несправедлива", предаде Euronews (Евронюз).
Високи доходи: Петгодишната преживяемост при рак на гърдата и детски ракови заболявания надвишава 85%.
Ниски доходи: Същият показател пада под 45%.
Основните дефицити в достъпа до диагностика възпрепятстват навременното откриване и точното стадиране, което затруднява адекватното лечение.
В много държави диагностицирането в късен етап остава норма, дори при видове рак, които биха могли да бъдат открити рано.
Неравенствата в грижите са свързани с нивото на образование, местоживеенето (градско или селско), етническата принадлежност, пола, уврежданията и имигрантския статус.
Генералният директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус подчерта, че оцеляването при рак не трябва да зависи от това къде се е родил човек или колко печели, и че тези неравенства са резултат от конкретни политически избори, които могат да бъдат коригирани.
Макар 82% от страните да имат национални планове за контрол на рака, прогресът остава твърде бавен.
Всеки пети човек е изложен на риск от рак през живота си.
92% от населението ще има близък роднина с диагноза рак.
През 2024 г. са регистрирани 20,6 милиона нови случая и около 9,7 милиона смъртни случая в световен мащаб.
СЗО призовава националните власти за по-силни рамки за отчетност, по-големи инвестиции и устойчиво международно сътрудничество, свързващо научните изследвания с политиките и практиката, за да се променят тези тенденции./ bgonair.bg
