Продължителната гореща вълна и трайният недостиг на валежи превърнаха Дунав в една от най-уязвимите точки на водната система на Централна и Югоизточна Европа. По цялото течение на реката нивата падат, корабоплаването е сериозно затруднено, енергийни мощности са поставени под натиск, а отдръпващата се вода разкрива останки и артефакти, останали скрити с десетилетия.
И на 17 август българският участък продължава да е с отрицателни водни стоежи спрямо водомерните скали. Данните на Изпълнителната агенция “Проучване и поддържане на река Дунав“ показват минус 123 сантиметра при Русе, минус 20 сантиметра при Никопол, минус 107 сантиметра при Оряхово, минус 65 сантиметра при Свищов, минус 112 сантиметра при Силистра, минус 29 сантиметра при Лом и минус 76 сантиметра при Ново село. В същото време прогнозата за българското поречие остава неблагоприятна, като за 17 август са отчетени температури до 35 градуса в западния и централния участък и липса на валежи на редица станции.
Последиците вече се усещат пряко от речния транспорт. В критичните участъци между километър 374 и километър 610 минималните дълбочини са спаднали до около 1,2–1,6 метра. За товарните кораби това означава ограничено газене и необходимост от значително намаляване на превозвания товар. Самоходен търговски кораб заседна край Батин, а ниската вода създава сериозни затруднения и за фериботните връзки по реката.
Проблемът не е само български. Данните на европейската система за наблюдение на климата “Коперник“ показват, че още през пролетта и началото на лятото 2026 г. речният отток в голяма част от Централна и Източна Европа, включително в басейна на Дунав, е бил под средните стойности. През юни ниските речни оттоци са обхванали големи части от региона на Дунав, на фона на по-сухо от обичайното време и продължителни горещини.
Ниските води вече се превръщат и в енергиен проблем. Най-драматичен е примерът с румънската АЕЦ “Черна вода“, която разчита на Дунав за охлаждането на реакторите. Първият реактор беше спрян още в края на юли, а на 14 август беше предприето контролирано спиране и на втория. Така и двата реактора на централата останаха извън експлоатация заради рекордно ниското ниво на реката. Централата обичайно осигурява около една пета от електроенергията на Румъния.
Сериозен натиск има и върху унгарската АЕЦ “Пакш“. В края на юли рекордно ниското ниво на Дунав принуди централата да намали мощността си и да спре един от блоковете. Унгарските власти предприеха извънредни мерки за поддържане на необходимото водно ниво около охлаждащите съоръжения, включително изграждане на временни хидротехнически решения и подготовка за използване на баржи.
Ситуацията показва колко пряко продължителните суши могат да засегнат инфраструктура, която обикновено се приема за независима от времето. При ядрените централи ниският речен дебит и високата температура на водата ограничават възможностите за отвеждане на топлината. В случая с Дунав климатичният натиск се наслагва върху вече съществуващите ограничения и превръща водата едновременно в транспортен, енергиен и екологичен въпрос.
Междувременно реката започна да разкрива и нещо съвсем различно от последиците за днешната икономика. В района на Прахово, Сърбия, отдръпналата се вода отново показа корпусите на германски военни кораби от Втората световна война. Съдовете са били потопени през 1944 г. от отстъпващите германски сили, за да бъде затруднено придвижването на Червената армия по Дунав. Част от останките продължават да представляват опасност за корабоплаването заради вероятното наличие на боеприпаси и невзривени взривни устройства.
В участъка край Прахово проблемът е добре познат и далеч не се ограничава до една сушава година. По данни от европейския проект за разчистване на реката останките стесняват плавателния път именно в периодите на ниски води. Проектът за премахване на най-проблемните кораби продължава, като целта е да се възстановят по-безопасни условия за корабоплаване по един от ключовите транспортни коридори на Европа.
В България Дунав също разкри свидетелства от много по-далечно минало. Край русенското село Ряхово ниското ниво на реката оголи останки, за които специалистите предполагат, че са от мамут. Бяха открити долна челюст, два бивника, части от бедрена кост и други костни фрагменти. След изваждането им останките са предадени на Регионалния исторически музей в Русе за консервация и научно изследване. Работната хипотеза на специалистите е, че става дума за вълнест мамут, но окончателното определяне на вида и възрастта изисква допълнителни изследвания.
За учените Ряхово е особено интересно място, тъй като районът е известен с находки от древни животни, откривани в речните наноси. Концентрацията на костите на едно място обаче поставя и друга възможност – животното да е загинало именно там, когато теренът е представлявал блатиста местност. Ниската вода просто е направила находката достъпна за човешкия поглед.
Така през лятото на 2026 г. Дунав се оказва едновременно транспортна артерия, енергиен ресурс и своеобразен архив. От ограниченията за корабите и проблемите с охлаждането на ядрените централи до ръждясалите военни кораби и костите на праисторически животни, отдръпването на реката показва какво обикновено остава скрито под водната повърхност. Въпросът е не само какво още ще се появи от дъното, ако сушата продължи, а и колко дълго самата река ще може да понася натиска на продължителната жега и липсата на вода.
--800.webp)
