Има исторически съвпадения, които звучат почти като литературна метафора. На 19 октомври 1912 г., в дните на Балканската война и непосредствено след освобождението на Неврокоп, за първи кмет на града е избран поетът и революционер Пейо К. Яворов. Само няколко дни по-късно той отново поема с четата си на юг, следвайки войната и идеята за освобождението на Македония.
Почти четири десетилетия по-късно Неврокоп вече носи името на човека, за когото Яворов е оставил едно от най-ценните свидетелства на епохата – Гоце Делчев. През 1951 г. градът е преименуван на великия революционер. Така историческата биография на Яворов и съдбата на града се пресичат по необикновен начин.
Днес този разказ може да бъде прочетен и като своеобразен диалог между паметта, литературата и историята. Яворов е първият кмет на Неврокоп, а градът, на който той служи в първите дни на свободата, по-късно приема името на неговия най-близък революционен съратник.
Неврокоп в първите дни на свободата
На 19 октомври 1912 г. Неврокоп е освободен в хода на Балканската война. В града влизат български военни части и революционни чети, а местното население избира Пейо Яворов за първи кмет на освободения град. Общинският исторически музей днес съхранява снимков и документален материал, свързан с неговото кратко кметуване, датирано от 19 до 26 октомври 1912 г.
Това не е обичайно кметуване. Новата власт трябва да изгради основите на обществения ред в град, излязъл от османската власт. Пред Яворов стоят практически задачи, организация на местното управление, сигурността, училището и обществения живот. Но Яворов не е човек, който може да се задържи дълго зад административното бюро. Неговият живот вече е белязан от Македония. И той отново тръгва.
От поета към революционера
В края на XIX и началото на XX век Яворов постепенно се превръща от поет с подчертана социална чувствителност в активен участник в македоно-одринското революционно движение. Той преминава границата, участва в чети и се оказва сред най-близките сподвижници на Гоце Делчев. Тази трансформация е съществена за разбирането на Яворов. Македония за него не е периферна тема, нито временен политически интерес. Тя постепенно се превръща в съдържание на неговата публицистика, революционна дейност и лична съдба.
В неговите текстове Македония е пространство на страдание, надежда и борба за свобода. А революционерите са не просто политически фигури, а хора, поставили живота си в служба на една историческа идея. Сред тях най-ярко се откроява Гоце Делчев.
“Свобода или смърт!“ – вестникът, създаден в нелегалност
През 1903 г., в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, Яворов създава едно от най-значимите си публицистични произведения, нелегалния вестник “Свобода или смърт! Бунтовен лист“, орган на ВМОРО в Серския революционен окръг. Изданието излиза от февруари до април 1903 г. и представлява ръкописен вестник, възпроизвеждан чрез хектографска техника. Известни са 12 броя, при тираж около 100 екземпляра на брой. Автор, издател и разпространител е Яворов, а технически помощник е деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев. Именно неговият почерк е върху запазените страници. Този факт има особена стойност за историята на българската журналистика.
“Свобода или смърт!“ не е вестник, създаден в редакционен кабинет и отпечатван в нормална печатница. Той е продукт на нелегалността – на ръкописа, хектографа, куриерите и постоянния риск. По страниците му журналистиката се превръща в революционно оръжие. Самият Яворов по-късно свидетелства за ролята на изданието, което според неговия разказ всяка седмица е достигало до читателите чрез куриери по трудните пътища на Македония. Запазените днес течения, в къща музей “Пейо К. Яворов“ в Чирпан и в Българския исторически архив на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“, превръщат тези 12 броя в уникален документален паметник.
Яворов и Гоце – приятелство, което се превръща в историческа памет
За да се разбере защо загубата на Гоце Делчев е толкова тежък удар за Яворов, трябва да се види близостта между двамата. Те са свързани не само от революционната организация, но и от общата представа за бъдещето на Македония. В началото на 1903 г. двамата са сред дейците на Серския революционен окръг, които обсъждат съдбоносните решения за предстоящото въстание. На 29 януари 1903 г. в село Каракьой, Неврокопско, сред участниците в тези обсъждания са Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Гущанов и Пейо Яворов. Само няколко месеца по-късно Гоце Делчев е убит край село Баница. За Яворов това е не просто гибелта на революционен водач. Това е загубата на човек, с когото е споделял най-драматичните години от своя живот. И от тази загуба се ражда книгата “Гоце Делчев“.
Първият биограф на Гоце Делчев
През 1904 г. Яворов издава в София първото издание на своята биография “Гоце Делчев“. Книгата е повече от биографичен очерк. Тя е опит да бъде съхранен образът на мъртвия революционер и да бъде предадено на бъдещите поколения онова, което Яворов е видял непосредствено – характера, убежденията, поведението и човешкото измерение на Делчев. Така след смъртта на своя съратник Яворов започва друга битка, битката срещу забравата. Ако “Свобода или смърт!“ е неговият революционен глас приживе на Гоце, то “Гоце Делчев“ е неговият литературен и исторически паметник след гибелта му.
Градът на Яворов става град на Гоце
Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство – едно от местата в Гоце Делчев, които пазят жива паметта за Пейо К. Яворов
През октомври 1912 г. Яворов става първият кмет на Неврокоп. През 1951 г. Неврокоп вече носи името Гоце Делчев. Така градът, в който Яворов за кратко организира гражданския живот след освобождението, по-късно получава името на човека, чиито живот и дело той пръв превръща в цялостна биография. Това не е просто любопитен факт. Това е историческа символика, в която се срещат два живота и една кауза. Яворов посвещава години на Македония. Гоце Делчев посвещава живота си на революционната идея. Единият загива през 1903 г. Другият съхранява паметта за него чрез словото. А през 1912 г. именно Яворов застава начело на Неврокоп в първите дни след неговото освобождение.
От революционния лист до паметния камък
Днес в Гоце Делчев паметта за Яворов е материализирана и в градското пространство. Пред храм “Св. св. Кирил и Методий“ каменен надпис припомня, че той е бил първият кмет на Неврокоп. На пръв поглед това е кратка историческа бележка. Но зад нея стои цяла епоха. Стои Яворов, поетът, който пише за Македония. Стои Яворов, четникът, който преминава границата, публицистът, който създава нелегалния “Свобода или смърт!“, приятелят на Гоце Делчев и първият биограф на убития революционер.
И днес, когато се произнася името Гоце Делчев, в него се срещат не само историята на един революционер и историята на един град. В него остава и сянката на Яворов, поета, който превърна Македония в една от най-дълбоките теми на своя живот и който не позволи паметта за Гоце да бъде погълната от времето.
Понякога историята не се съхранява само в архивите. Тя остава в имената на градовете. В книгите. В пожълтелите страници на нелегалните вестници. И върху камъка, пред който поколения по-късно човек може да спре и да прочете: Пейо Яворов – първият кмет на Неврокоп.
А днес този Неврокоп носи името на Гоце Делчев. /БГНЕС
--800.webp)
