Днес България отбелязва 141 години от Съединението – един от най-значимите актове в българската история, с който започва първият успешен етап от националното обединение на страната.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив се извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Събитието е резултат от продължителните стремежи на българите да преодолеят разделението, наложено след Берлинския конгрес от 1878 г.
С решенията на Берлинския конгрес българските земи са разделени – Княжество България получава автономия, докато Източна Румелия остава автономна област под върховната власт на Османската империя. Българското население от двете страни на границата обаче продължава да се стреми към обединение.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна цел е обединяването на Княжеството и Източна Румелия. За координация с местното население са създадени и комитети “Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов. Той подкрепя идеята Съединението да бъде осъществено под скиптъра на княз Александър Батенберг. Позицията на българския владетел се оказва решаваща за успеха на начинанието.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван, а създаденото временно правителство начело с д-р Георги Странски обявява присъединяването на областта към Княжество България.
Само два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест утвърждава Съединението. Той приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България и пристига в Пловдив, където определя д-р Георги Странски за свой помощник в Южна България.
Последват тежки дипломатически изпитания. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението постепенно получава международно признание. Това е постигнато с Топханенския акт от 24 март 1886 г., подготвен с участието на българския политик и дипломат Илия Цанов.
Съединението се превръща в повратен момент за младата българска държава и в символ на способността на българите сами да отстояват националните си интереси. То поставя началото на нов етап по пътя към окончателното национално обединение.
6 септември е обявен за официален празник на Република България с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
