Дупничанин ръководи разкопките при църквата “Св. Богородица Живоносен източник“
Средновековни стенописи вероятно са били “погребани“ като реликви при изграждането на по-късния храм “Св. Богородица Живоносен източник“ в Мелник. Върху тях по-късно е натрупан слой от човешки кости. Това е работната хипотеза на археолозите, които проучват църквата в историческия квартал “Армения“.
Четвърти пореден сезон разкопките се провеждат под ръководството на дупничанина гл. ас. д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН и д-р Мария Пашова от Регионалния исторически музей – Благоевград. Златков е специалист по средновековна археология, а името му е свързано с редица археологически проучвания в Югозападна България.
Според изследователите фрагментите от стенописи от по-ранния храм не са били унищожени, а внимателно положени на определено място, вероятно като част от ритуал по освещаването на новото пространство. Сред находките е и току-що открит фрагмент с лице на светец, който най-вероятно е част от украсата на по-старата църква от XIV век. Малките размери и изящното изпълнение на изображението го правят особено впечатляващо, като техниката и мащабът му напомнят повече на ръкописна украса, отколкото на традиционна стенна живопис.
Интересното откритие бе показано на заместник-председателя на Българската академия на науките проф. Емануел Мутафов по време на посещението му на археологическите разкопки.
Фрагментите са дело на опитен средновековен живописец. Те ще бъдат реставрирани от Ренета Караманова от НАИМ-БАН, а след това се предвижда да бъдат експонирани в музея в Мелник.
Подобни изображения са откривани и през предишните археологически сезони. През 2024 г. например при проучването на по-ранната църква е разкрит и фрагмент с лик на Исус Христос, вероятно част от сцена с Разпятието.
Важна част от находката са и самите фрагменти от стари стенописи, които са открити “ритуално заровени“ както в определена част на средновековната църква, така и в олтарното пространство на храма, издигнат през XIX век. Именно това подреждане кара учените да предполагат, че хората от по-късния период са възприемали изображенията като ценни реликви и са се стремили да ги съхранят, а не да ги унищожат.
В изследването участва и доц. д-р Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата при БАН. Според работната хипотеза на екипа старите стенописи са били използвани при освещаването на новото пространство, а полагането им на слоеве е било своеобразен начин за запазването им.
През настоящия археологически сезон екипът работи по довършването на проучването на по-късния строителен етап и продължава изследването на средновековната църква. Археолозите са открили и графити върху хоросановата замазка на храма от XIX век, които също представляват интерес за специалистите.
В рамките на посещението на проф. Мутафов са обсъдени и перспективите за предстояща научна публикация, както и възстановяването на поредицата от научни издания “Мелник“.
Проф. Мутафов се запозна и с проблемите около собствеността на археологическия обект и необходимостта от изработването на нов кадастрален план на Мелник, който да обхване и културните паметници, намиращи се извън границите на съвременното селище.
Заместник-председателят на БАН увери археолозите в подкрепата на ръководството на академията за системните и задълбочени проучвания на Мелник, включително на неговото средновековно минало. На срещата бе подчертано, че макар през последните десетилетия археологическите изследвания на града да не са сред основните научни приоритети, тяхното продължаване е от особено значение.
Самата църква “Св. Богородица Животворен източник“ се намира в Роженското дере, в началото на пешеходния маршрут от Мелник към Роженския манастир. При проучването са разграничени два основни строителни етапа. По-ранният храм е от края на XIII – първата половина на XIV век, а по-късният е възрожденски и е изграден в средата на XIX век. Археологическите данни показват, че средновековната църква е просъществувала до XVII–XVIII век, около нея се е развил некропол, а част от надгробните паметници впоследствие са били използвани в стените на по-късния храм.
Проучванията вече са дали и други ценни резултати. В рамките на предходните три сезона са открити 658 находки от камък, керамика и метал. Сред тях се открояват два фрагмента от средновековен надпис от XIII–XIV век, открити през 2022 и 2023 г., които вероятно представляват части от строителния надпис на по-ранната църква.
През настоящия археологически сезон екипът работи по довършването на проучването на възрожденския етап и продължава изследването на по-ранната средновековна църква.
Разкопките се реализират по проект на НАИМ-БАН в партньорство с Археологическия музей в Сандански и Регионалния исторически музей – Благоевград, с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Археологическия музей – Сандански.
Снимки: Българска академия на науките
--800.webp)
