“Спрете да изхвърляте съкровищата на бабите си на боклука!“: Дупничанката Елена Кацарска с емоционален зов от Околийската къща

Елена Кацарска подреди изложба в галерия “Околийската къща“ в Дупница. Изложбата е озаглавена “Сияние във вечността“ и е посветена на 100-годишнината на покойните родители на авторката – Вера и Васил Кацарски. Тя включва фотографии и пана от плъстена вълна на Елена Кацарска, карета, плетива, изработени от майка ѝ, и ценни за семейството предмети.

“Родителите ми не са сред живите отдавна, но аз винаги отбелязвам техните имени дни, годишнините им. Тази пролет се навършиха 100 години от раждането им и затова решихме да направим нещо по-специално“, сподели авторката.

От опълченците на Шипка до легендарните книгоиздатели Паневи

“Моят баща е от рода на дупнишките книгоиздатели и книгоразпространители – братя Паневи. Беше един от най-добрите музиканти в Югозападна България. Свиреше на цигулка и преподаваше уроци по цигулка в школата на днешното читалище “Зора“ и на деца, които идваха у дома. Обучавал е и мен, и сина ми Борислав. Музикант-абсолютист, имаше способността да запамети а и възпроизведе всяка мелодия, която чуе.

Беше и фотограф. Освен това, умееше да ремонтира часовници. Беше много търпелив и успяваше да поправи всеки часовник. Не съм чула за часовник, който да не е проработил, след като е бил ремонтиран от него.В изложбата съм представила копирния апарат за снимки, с който работеше, а аз подарих на музея, стар негов часовник, цигулката му и цигулката на сина ми.

Майка ми е от рода Пастушански, внучка на Илия Пастушански – един от изявените опълченци по време на Руско-турската освободителна война. Много години е работила като учител в село Фролош и Бобошево, след което беше домакин в ДИП “Марек“ и СПТУ по облекло в Дупница. Тя обичаше да бродира и плете. Изработила е много карета, покривки на една кука. По-голямата част от тях подари на близки роднини и приятелки, но останаха и за мен.“

Лични посвещения и емоционален апел за българския дух

“Част от фотосите, които съм включила в изложбата, са с посвещения – на съпруга ми Валентин Боков, за рождения му ден - 15 септември, на сина и снаха ми Лидия, по повод 10-годишнината от сватбата им, на волейболистите и лично на Ивайло Дамянов от Волейболен клуб “Марек- Юнион Ивкони“ и “Локомотив Авия“, които много уважавам“, обясни Елена Кацарска. Тя подчерта, че в представените пана, плетива и шевици са кодирани символи на единение, закрила и защита на рода и човечеството, които днес са изключително потребни.

“Боли ме, когато видя изхвърлени покривки, черги, изработени на ръка, с толкова труд. Това е българският дух, това са съкровища, които трябва да запазим. Изложбата е една среща на поколенията, на творчеството. В последните години непрекъснато се говори за войни, за разединение. Във време на изпитания, войни, болести и несигурност, трябва да намерим и да съхраним това, което ни обединява, а то е точно духът. Трябва да съхраним българския дух“, каза за в. “Вяра“ Елена Кацарска.

Тя е позната в Дупница като педагог, издател, фоторепортер, читалищен деец. В момента учи ландшафтен и интериорен дизайн в учебен център в София.