Православната църква почита днес свети великомъченик Димитър Солунски. В народния календар 26 октомври бележи поврата в годишното време и началото на зимата, а според поверието в нощта срещу празника небето се отваря и се очаква първият сняг.
Свети Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование, а заради качествата си на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост – хилядник.
По време на службата си той приел християнската вяра. Въпреки заповедта на император Максимиан да преследва християните, Димитър не само отказвал да го прави, но и защитавал последователите на Христос. Когато научил за това, императорът настоял военачалникът да се отрече от вярата си. Димитър останал непоколебим и бил хвърлен в тъмница.
По същото време прочутият борец Лий предизвиквал осъдените християни на борба и ги хвърлял върху копия. Оръженосецът на Димитър – Нестор, също християнин, получил разрешение да премери сили с него и успял да го победи. Разгневен от загубата на своя борец, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил прободен с копия в килията си. Така двамата загинали заради вярата си през 306 година.
По-късно над гроба на свети Димитър в Солун бил издигнат храм, в който били открити мощите му. От тях изтичало благоуханно миро, заради което светецът получил името Мироточиви. И до днес мощите му се пазят в средновековната базилика в Солун, която привлича поклонници от цял свят.
Почитта към свети Димитър се разпространила широко на Балканите, а името му е свързано и с българската история. На 26 октомври 1185 година братята боляри Асен и Петър обявили в Търново въстанието срещу византийската власт, поставило началото на възстановяването на българската държава.
Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото
“Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“, гласи народната пословица. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки, а с неговия празник настъпва студената половина на годината.
Димитровден е известен още като Митровден или Разпус. В миналото на тази дата приключвал периодът, за който се наемали сезонните работници – говедари, овчари и ратаи. Тогава се разплащали с тях, понякога освен пари давали и дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започвало и договарянето за следващата година.
Според народните вярвания от Димитровден започвала подготовката за т.нар. миши празници. В старопланинските райони стопаните наблюдавали кой ще прекрачи пръв прага на дома им. Ако гостът бил добър и имотен човек, вярвали, че годината ще бъде богата, здрава и плодородна.
Съществувало и поверие, че ако в нощта срещу Димитровден има пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ била важна и за търсачите на заровени съкровища – според легендите тогава небето се отваряло и заровените жълтици проблясвали със синкав пламък.
В народните представи свети Димитър е брат на свети Архангел Михаил, покровителя на отвъдния свят и на починалите предци. Съботата преди празника е посветена на Димитровската задушница, когато се раздават варено жито и питки за помен.
Димитровден е и време за годежи и сватби. На празничната трапеза традиционно се слагат овче месо, ястия с петел, пита с ябълки, ракия и различни зеленчукови гозби.
На 26 октомври имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.
Честит празник на всички именици! Нека свети Димитър донесе здраве, благополучие и топлина във всеки дом!
--700.webp)
