Спортният журналист и редактор от Гоце Делчев Александър Линдарев сподели личен и емоционален разказ за любовта си към ЦСКА и сбъдването на детската си мечта да стъпи на стадион “Българска армия“.
Линдарев разказва, че се влюбил в червения отбор през 1997 г., когато бил едва на девет години. Първият шал на любимия му клуб станал символ на тази привързаност, а интересът към мачовете на ЦСКА постепенно се превърнал в неизменна част от живота му.
Като дете той изминавал с колело по 15–20 километра, за да си купи вестник “Сектор Г“, и търсел всяка възможност да гледа отбора на живо. Посещавал срещи в Петрич, Сандански, Симитли и Благоевград, но най-голямата му мечта оставала да види ЦСКА на неговия стадион в София.
През 2001 г. се появила възможност да пътува до столицата с баща си. На същата дата на стадион “Българска армия“ трябвало да се играе мачът България – Дания. Силният дъжд обаче осуетил плановете му и момчето не успяло да влезе на стадиона. Разочарованието било огромно, но мечтата останала жива.
Две години по-късно, през 2003 г., Линдарев най-после прекрачил прага на любимия стадион. ЦСКА победил Нафтекс с 5:2 в мач, след който била връчена шампионската купа. Той си спомня с вълнение изкачването към сектор “В“, първия поглед към терена и футболистите, които дотогава познавал предимно от телевизията и вестниците.
Повече от две десетилетия по-късно споменът продължава да е жив. В публикацията си Линдарев отправя поглед и към новия дом на ЦСКА, с надеждата, че той ще създаде същите незабравими преживявания за следващите поколения привърженици.
“Стадионите се строят от бетон и стомана, но домът се изгражда от спомени, любов и хора“, е посланието в емоционалния му разказ.
За Александър Линдарев ЦСКА е много повече от футболен клуб – това е част от детството му, от личната му история и от любовта, която остава през годините.
