Сериозни въпроси за законността, финансирането и реалната необходимост от новия Център за подкрепа за личностно развитие в Дупница постави общинската съветничка от ГЕРБ Виолета Инкьова. В изказване пред местния парламент тя предупреди, че предложената структура може да отслаби работещите училищни екипи и да ограничи достъпа на деца със специални образователни потребности до специалисти. Тя обяви, че няма да подкрепи докладната записка в предложения ѝ вид.
Инкьова, която е член на комисията по образование в Общинския съвет, подчерта, че не е против инициативите в подкрепа на децата със специални образователни потребности (СОП). Според нея обаче трябва да има ясни законови основания за създаването на новата структура, доказана необходимост и гаранции, че промяната няма да навреди на вече изградената система за подкрепа в училищата и детските градини.
Ще се подобри ли подкрепата за децата?
Сред основните въпроси, които съветничката постави, е каква реална полза ще получат децата от предвидената допълнителна работа в центъра. По думите ѝ часовете за подкрепа се определят от специалисти, а родителите се запознават с решенията и могат да възразят срещу тях.
Инкьова изрази съмнение дали е проучено желанието на семействата децата им да посещават допълнителни занимания след учебните часове.
“Идеята е сутрин да се работи с тях в училището, където се обучават, а след обяд да отиват в Центъра за допълнителна работа. Правено ли е допитване колко от децата ще се възползват от това?“, попита тя.Според съветничката не е достатъчно да се създаде нова структура, без да е ясно дали предлаганият модел отговаря на индивидуалните потребности на децата и на възможностите на техните семейства.
127 деца, 11 училища и 5 детски градини – кой ще следи работата на специалистите?
Инкьова постави под съмнение и необходимостта от отделна управленска структура, която да контролира работата на ресурсните учители, логопедите и психолозите. Тя посочи, че директорите на училищата и в момента имат отговорност за работата на специалистите в своите институции, а при необходимост могат да търсят съдействие от Регионалното управление на образованието и Регионалния център в Кюстендил.
По данни, цитирани от съветничката, в община Дупница има 127 деца със СОП, разпределени в 11 училища и 5 детски градини, включително филиали и учебни заведения в селата.
“Но как ще стане това, като тези 127 деца са разпределени в 11 училища и 5 детски градини, включително с филиали на различно разстояние, в т. ч. и в селата. Т.е. директорът през цялото време трябва да е някъде с цел контрол. И колко пъти ще обиколи всички учебни заведения?“, попита Инкьова.
Тя припомни и модела на междуучилищните центрове за трудово-политехническо обучение, при които преподавателите са били подчинени на директор на център, но са работили в различни училища. Според нея този подход не е доказал ефективността си и центровете са били закрити през 1998 г.
Съветничката обърна внимание и на трудовите отношения. Ако специалистите бъдат назначени към новия център, директорите на училищата, в които те работят ежедневно, няма да бъдат техни работодатели и според нея това може да затрудни контрола върху изпълнението на задълженията им.
Инкьова постави въпроса за законовата процедура
Съществена част от изказването ѝ беше посветена на правните основания за създаването на центъра.Инкьова се позова на чл. 313, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование и заяви, че според нея предложението трябва да бъде внесено от кмета на общината.“Тук предложението не е отправено от кмета. Това е първото нарушение. Тази докладна изобщо не трябваше да се разисква“, заяви съветничката.
Тя цитира и разпоредбите относно финансирането на ресурсното подпомагане, според които средствата се предоставят на училищата и детските градини, а когато те не могат да осигурят необходимата подкрепа, могат да бъдат насочени към общината за организирането ѝ чрез Център за подкрепа за личностно развитие.
По думите на Инкьова в писмо от началника на РУО – Кюстендил, както и в концепцията, публикувана на сайта на общината, е посочено, че центърът ще обхваща образователни институции, които нямат собствени екипи за подкрепа.
Тя заяви, че сред общинските училища в Дупница четири нямат такива екипи – трите училища в селата и гимназия “Христо Ботев“, като към тях се добавят и детските градини. Според нея обаче тези институции не са подавали заявления, че не могат да осигурят специалисти, а досега необходимата подкрепа им е предоставяна от Регионалния център в Кюстендил.
Това са аргументите на съветничката срещу предложението. Окончателната оценка за законосъобразността на процедурата изисква преглед на приложимите нормативни разпоредби и документите по конкретния случай.
Един психолог и един логопед за 127 деца
Сериозни притеснения Инкьова изрази и относно предвидения състав на новия център. Според представената концепция структурата трябва да разполага с 19 служители – 13 ресурсни учители, един логопед, един психолог и четирима старши учители.
“Един психолог и един логопед на 127 деца. Този един психолог, респективно логопед, трябва да бъде в 127 екипа. За всяко дете се определя екип. Доколко целесъобразно ще бъде това и по отношение на качеството? Несъмнено децата със СОП ще бъдат ощетени“, заяви тя.
По думите ѝ училищните психолози и логопеди работят не само с деца със специални образователни потребности, но и осигуряват обща подкрепа на други ученици. Логопедичната помощ е важна и за деца с дислексия, дислалия и дискалкулия, а психолозите участват в разрешаването на конфликти и други проблеми в училищната среда.
Инкьова постави и въпроса какво ще се случи с учениците, които разчитат на тези специалисти, ако училищата загубят възможността да поддържат собствени щатове. Тя обърна внимание и на талантливите деца, които също могат да имат нужда от подкрепа за развитието на способностите си.
Ще преминат ли училищните специалисти към новата структура?
Инкьова оспори и твърденията, че специалистите от училищата могат автоматично да бъдат преназначени в новия център. Според нея това би изисквало съответните трудовоправни процедури – освобождаване от досегашните длъжности и последващо кандидатстване за работа в новата структура.
“А ако не искат? И дали ще се намерят достатъчно специалисти за Центъра?“, попита тя.
Съветничката сравни и предлагания модел с практики в други общини. По думите ѝ центровете в Троян и Ботевград имат различна организация, като тя обърна внимание на предвидените дейности за обща и допълнителна подкрепа в Троян и на географските особености, повлияли върху създаването на центъра в Ботевград.Според Инкьова тези примери показват, че моделът трябва да бъде съобразен с конкретните потребности и условия в съответната община, а не да се прилага без достатъчна обосновка.
“Защо да разрушаваме нещо, което работи?“
В заключение Виолета Инкьова подчерта, че подкрепя всяка инициатива в полза на децата със СОП, когато тя е необходима, законосъобразна и ефективна. По думите ѝ обаче не са представени достатъчно аргументи, че предложената структура ще подобри съществуващата организация.
“Приемам всяка инициатива в подкрепа на децата със СОП, стига тя да е правилна, необходима и ефективна. Но в случая не смятам, че нещо би могло да се промени в положителна посока от сегашното положение“, заяви тя.
Най-категоричното ѝ послание беше насочено към общинските съветници, които трябва да вземат решение по докладната записка:“Помислете, необходимо ли е нещо, което работи, да бъде разрушено, само и само да кажем, че правим нещо, а в същото време да си правим опити с тези деца.“
Инкьова обяви, че няма да подкрепи създаването на Центъра за подкрепа за личностно развитие в Дупница в предложения му вид. Според нея преди подобна промяна трябва да се докаже необходимостта от нея, да се изяснят финансовите и правните въпроси и да се гарантира, че децата няма да загубят достъп до специалистите, с които вече работят.
--800.webp)
