Законопроектът за българския език, внесен от “Възраждане“ и подкрепен на първо четене от Народното събрание, предизвика остра реакция от музиканта, композитор и обществен коментатор Венцислав Мицов. Роденият в Кюстендил творец постави под съмнение смисъла и начина, по който се създават подобни законодателни текстове, като насочи вниманието към възможните абсурди при прилагането им.
Повод за коментара му е гласуването от 4 ноември, когато парламентът одобри законопроекта със 153 гласа “за“. Предложението цели да въведе цялостна правна рамка за държавната политика по отношение на българския книжовен език, включително употребата му в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация. Предвижда се и създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.
Мицов припомня, че подобен опит за законодателна регулация е имало и през 2012 г., но тогава проектът е бил оттеглен. Според него проблемът не е в желанието да се защитава българският език, а в липсата на достатъчно яснота какво точно се предлага и какви последствия може да има приемането на подобни разпоредби.
Моцарт под прицела на новите езикови правила
Като музикант Мицов избира пример от класическата музика, за да илюстрира критиката си. Той поставя въпроса как биха изглеждали заглавията на отделните части от “Реквием“ на Моцарт, ако се приложат буквално според неговото разбиране за предвидените езикови изисквания.
В публикацията си посочва “Dies irae“, “Lacrimosa“ и “Agnus Dei“ – заглавия, които според ироничния му пример трябва първо да бъдат преведени на български, а след това изписани с латински букви: “Ден на гнева“ – “Den na gneva“, “Скърбяща Божия майка“ – “Skarshtashta bozhiya mayka“, и “Агнец Божий“ – “Agnets bozhiy“.
Именно този пример е в основата на саркастичния му коментар за законодателната инициатива. Мицов дори прави сравнение с Русия и Монголия, като отбелязва, че според него подобна уредба изглежда абсурдна дори на фона на практики в други държави.
Критиката му не се ограничава само до “Възраждане“. Той отправя въпроси и към народните представители от формацията на Румен Радев, подкрепили законопроекта, като поставя под съмнение дали всички са били наясно с текстовете, за които са гласували.
“Как точно се опазва българският език? С бой в парламента и псувни ли, както беше доскоро?“, пита Мицов в публикацията си.
Финалният му извод е, че истинският проблем възниква, когато се пишат и прокарват закони, без авторите и подкрепящите ги депутати да са наясно какво точно уреждат с тях.
Венцислав Емилов Мицов е роден на 18 април 1971 г. в Кюстендил. Музикант, композитор, пианист, журналист и университетски преподавател, той става популярен като клавирист на “Хиподил“, където свири от 1992 до 2004 г., а по-късно и в “Светльо & The Legends“. Създава симфонична, камерна и филмова музика и работи като телевизионен сценарист и журналист.
През 2015 г. е избран за общински съветник в София от “Глас народен“, като участва в комисиите по култура и образование. Преподава в Югозападния университет “Неофит Рилски“. През 2026 г. поема ръководството на Биг Бенд – Благоевград, с което професионалният му път го свързва и с културния живот на Югозападна България.
